Когато носачите стигнаха до портата на Ибрахим, спряха. Един турчин слезе и закрачи бавно, с достолепна стойка към двора. Виждайки го, един от черните се хвърли смирено на земята — беше го познал.
— О, Аллах! Великия везир!
Всички останали последваха примера му. Че той дойде по такъв небиещ на очи начин, трябваше да си има особени причини. Обикновено тоя най-височайши от всички сановници се движеше по улиците със същата пищност като самия султан. Той сигурно бе имал намерение да не предизвиква специално внимание.
Крачейки по двора той бутна с крак един от коленичилите роби.
— Повелителят ти вкъщи ли си е?
— Да, о, господарю!
— Тичай и му кажи, че идвам!
Робът скочи от земята и се стрелна. Везирът го последва полека. Скоро след това се зададе забързан стопанинът на къщата, като се поклони толкова дълбоко, че почти докосна с лице земята.
— Аллах да благослови идването ти, о, Велики везире! — поздрави той. — Дано ти даде хиляда години и щастливо сбъдване на всички желания!
— Води ме!
Ибрахим не съпроводи високия си гост до помещението, в което преди малко бе говорил със сър Дейвид и Херман, а друго, много по-скромно.
Великия везир се настани на една възглавница и извади от джоба скъпоценен кехлибарен мундщук. Това бе знак, че иска да получи лула. Един роб донесе чибук и министърът завинти мундщука. Едва като тютюнът се разпали, той благоволи да погледне към бея, който все още стоеше покорно пред него.
— Седни при мен и се наслади и ти на дара на Аллах! Тютюневите облачета възвисяват душата и подсилват разума. Аз имам да говоря с теб.
Това бе голямо благоволение и Ибрахим побърза да се отзове на поканата. Великия везир сръбна глътка от кафето, което един коленичил роб му поднесе.
— Моето идване те изненада — продължи той. — Никой не бива да си има хабер, че съм бил при теб, и ти на никого да не го споменаваш!
— Заповядай, о, Велики везире, и аз ще си отрежа езика от гърлото!
— Такова нещо няма да ти заповядам. Толкова жесток не съм към своите роби, камо ли към един верен слуга като теб. Твоят баща, Мелек паша, имаше големи заслуги за добруването на султана и ти вървиш по неговите стъпки. За теб също така ще стоят открити големи почести и слава, след като издържиш още едно изпитание. Днес съм дошъл, за да те пратя в изгнание.
Ибрахим стана бял като тебешир.
— Господарю, не виждам никаква вина у себе си! — изломоти.
— Аз и не казвам, че си заслужил изгнание; отпращам те само защото вън можеш да ни окажеш по-големи услуги, отколкото тук. Но тъй като ти се радваш на благожелателството ми, искам да те питам предварително, няма ли да се побоиш от една такава жертва?
— Заповядай и аз ще се подчиня!
— Това и очаквах. Има ли някаква връзка, която да те държи здраво тук в Стамбул?
— Не.
— В такъв случай жертвата, която искам от теб, няма да е прекалено голяма — съзнанието, че ще изпълниш своя дълг и в замяна ще бъдеш богато възнаграден, ще облекчи раздялата ти. Преди обаче да ти кажа за какво се касае, искам да се запозная с възгледите ти. Твоята досегашна дейност ти даваше възможност да опознаеш външните ни отношения. Обичаш ли Англия?
— Не.
— Защо не?
— Англичанинът никога не е бил безкористен приятел. Той е умен търговец, който не познава друга цел, освен да преследва по цял свят изгодата си.
— Възможно е да си прав. Обичаш ли французина?
— Не го мразя. Той мяза на някоя встрастена в гиздене кокона, която се има за най-красивата.
— А немецът?
— Немецът е доверчив, почтен и освен това силен като мечка, когато се стигне до битка.
— Сега слушай. Както знаеш, преди време целият северен бряг на Африка ни принадлежеше. Сетне първо Мароко отказа да ни се подчинява. След това французите ни грабнаха Алжир, а сега са насочили зъркелите към Тунис. Узнах, че се водят тайни преговори с бея на Тунис. Той желае, за да остане автономен, Италия да вземе Триполи. Съзаклятничи срещу нас. Ето защо ми е необходимо да науча какви тайни спогодби се правят.
— Как се каниш да го научиш?
— Чрез теб.
— О, Аллах! Аз не съм всезнаещ!
— Не е нужно да си. Трябва само да си държиш очите и ушите отворени.
— Значи имаш предвид, че аз трябва да се нагърбя с тая мисия?
— Да. Искам да те пратя в Тунис, а ти ще ми съобщаваш правдиво всичко, което узнаваш.
— Трудно ще е, може би невъзможно. Никой няма да допусне един пратеник на султана да узнае нещо. Хората ще се отдръпват от мен и ще се отнасят с най-голяма предпазливост.