Физиономията на човека разцъфна в доволство. Той направи един още по-дълбок метан.
— Хиляди благодарности, мосю! — отвърна сега и той на френски. — Влезте в моето окаяно обиталище! Аз съм ваш закрилник и ще вардя никой да не ви обезпокои!
Линдсей се отзова на поканата. Трябваше наистина дълбоко да се приведе, за да мине през ниската врата. Вътрешността на колибата представляваше четириъгълно помещение, което не съдържаше нищо друго, освен една дълга рогозка, върху която за разкрасяване бе проснато чердже. В единия ъгъл се виждаха няколко потрошени гърнета и друга подобна мръсна посуда, а в другия се мъдреха някакви шишета и една винена чаша. Никакво отверстие не служеше за прозорец.
На черджето седеше младата сестра. Тя поздрави сър Дейвид на френски.
— Сестрата ми разказа за вас — каза. — Бъдете значи добре дошъл, макар че не бива да се показваме пред никого, нито пък с някого да говорим. Само заради сестра си ще направя изключение. Седнете!
Линдсей се освободи от шапката и чадъра и се настани плътно до нея на застелката, за да има място и за по-голямата сестра. Онази обаче не даде вид, че ще сяда. Погледна първо още един път през вратата и после попита:
— Знаете ли, че в Тунис е обичай да се приветства госта с добре дошъл?
— Обичаят навсякъде е такъв, а и вие вече нали го сторихте.
— Но още не сме пили с вас питието за добре дошъл.
— Охо, питие? Че къде пък го държите?
— Там в шишетата. Искате ли едно, та да можем да пийнем и ние с вас?
— Тъй да бъде.
— Ама собственикът на колибата е беден, не може да раздава виното даром.
— Excellent! Ще получа питие за добре дошъл и после ще си го платя. Well. Колко струва това шише?
— Десет франка. Много ли е за вас?
— Не мога да кажа още сега, тъй като не знам доколко го бива виното. Но като за ваша угода не е прекалено.
— Тогава платете?
— Ха… веднага?
— Да.
— Значи отсрочка до тръгването няма? Добре, ето парите, малко дяволче.
Той й даде десетте франка, а тя донесе едно от шишетата, напълни чашата и му я подаде.
— Ето, пийте! Аллах да ви съхрани за дълго!
— Well! Само пийте вие по-напред!
Тя надигна чашата и я изпразни на един сулук.
— Не лошо! — удиви се той. — Имате много добра глътка, почти като моя стар кормчия. Дайте сега и на сестра си!
— Не, ваш ред е. Вие сте гостът.
— Well! Давайте тогава!
Поднесе предпазливо чевръсто напълнената чаша най-напред до обонятелния си орган. Очите му се свиха, а подозрителният нос заснова нагоре-надолу. После надигна решително чашата и удари един бърз гълток. Последвалата физиономия не подлежеше на никакво описание. Тънките устни се сляха, като че бяха решили никога вече да не се отварят, а носът започна да се надига и свежда в серия бързи движения, сякаш бе дълбоко възмутен от неправдата, която му бяха причинили. А после последва изригване, което човек би могъл да нарече направо вулканично. Нещо разтърси цялото му тяло и той захвана на един дъх да кашля и киха. Докато на него сълзи му се стичаха по страните, двете момичета се кискаха високо и безсърдечно на болезнената сетнина от тяхното «добре дошъл».
— Какво толкоз има… абчиих!… да се кикотите, лудетини такива! — заруга той. — Та това дяволско… абчиих!… дяволско нещо гори… абчиих!… като пъкъл! И вие наричате това… абчиих!… наричате това приветствие за добре дошъл? Че от какво пък е направена тая напитка?
— От спирт.
— Е, да, да, това вече го почувствах! И от какъв само! Heavens! Ама какво още има вътре освен спирта?
— Портокалови кори, дива любеница и чесън.
— Дива… и чес… The devil, да не сте откачили? Тогава наистина не е за чудене, дето хапе като побесняло! И тая ракия я пиете като някой стар фелдфебел?
— Сестра ми също. Вижте!
При тези думи момичето подаде чашата на сестра си, която я гаврътна на един дъх.
— Е, на, това си е! фаринксите ви действително трябва да имат естеството на някой стар кончов от ботуш. Диви любеници и чесън! Десет франка!
— Да не би да ви иде твърде скъпичко?
— No. Заради вас — не. Ама бива ли вие като мохамеданки да пиете такова нещо?
— Естествено, та това не е вино.
— Тоя Мохамед можеше и да бъде по-разумен, ако ви беше разрешил виното, а запретил тая пъклена настойка! Wonderful! Такива нежни девойчета, пък къркат подобно чистилище! В Ориента човек наистина не бива на нищо да се диви. Yes.
Сега сестрата зае мястото си от другата страна и тъй като черджето не беше много дълго, тримата седяха плътно един до друг. На англичанина това бе все пак малко неприятно. Та нали в никой случай не си бе поставил за цел някакъв флирт. Него го интересуваше единствено харемското приключение, сиреч ако е възможно да отвлече някоя туркиня от харема й. Но сега в него се появи леко съмнение дали пък наистина е на правия път, защото тези две жени не му правеха впечатление да се чувстват нещастни, нито заслужаващи рискованото начинание на едно отвличане.