— Това ще е най-доброто. Но как можем да ви пратим хабер?
— Не знам. Би трябвало вие да го знаете.
— Имате право. Ох, де да можехте да посетите баща ни! Тогава всичко щеше да се уреди много по-просто.
— Че той посреща ли гости?
— Дори често. Но за съжаление не обича чужденците.
— Много глупаво от негова страна.
— Да, много умен нашият баща не е, но… алчен за пари, и това е може би слабото място, за което можете да се заловите.
— Как тъй?
— Трябва да му дадете малко пари.
— Бакшиш?
— О, бакшиш човек дава само на някоя по-нискостояща персона. С това така бихте го оскърбил, че нашият план завинаги ще стане неизпълним.
— Well. Отказваме се значи. И какъв е всъщност тоя стар киселяк?
— Търговец на скъпоценности.
— Има дюкян?
— Не. Та тъкмо там е работата, я. Той се оттегли от занаята. Купува и продава единствено още от чиста страст. Мнозина от тези, които идват при него, биват отпращани. Той никому не показва своите съкровища, прави се на заклет сиромах и изнася на показ само няколко неща. Те обаче често са големи рядкости. Който го разбере, той е неговият човек.
— Аз също обичам рядкостите.
— Искате да опитате?
— Yes.
— Но такива рядкости са много скъпи?
— Е, колкото едно кралство все пак няма да струват.
— Трябва да напипате ахилесовата му пета, не бива, в името на Аллах, да се скъпите и пазарите; по тоя начин ще си спечелите уважението му. Може би дори ще ви покани да пиете кафе с него в двора.
— Това някое голямо отличие ли е?
— Да. Той го прави много рядко; на един франк никога не е оказвал тази чест. Получите ли обаче вие поканата, спечелили сме.
— Как тъй?
— Тогава ще можем да ви съобщим как да ни изведете от къщата. Зад мястото, на което гостът обикновено седи, има една предназначена за жените решетка. Стане ли по някое време татко да се отдалечи за малко — а ние ще му дадем съответния повод, — ще останем сами и тогава ще ви запознаем с нашия план.
— Много добре! Но ако не се отдалечи?
— При това положение скришом ще ви мушнем една бележка, в която ще бъде записано всичко необходимо.
— Хубаво. А как се казва старият?
— Али ефенди. Ама вие не бива на никого да споменавате името му, нито пък да питате някого за него.
— Защо не?
— Това би ни издало, тъй като вие носите биещо на очи облекло. Когато ние, трите сестри, сме изчезнали, никой не бива да си има представа накъде сме побягнали.
— Но как ще открия жилището ви, като не бива да питам за него?
— Следвайте ни отдалеч и наблюдавайте къде ще влезем.
— Добре, ще дойда.
— Но не преди да се е стъмнило напълно. В противен случай татко ще ни види, когато застанем зад решетката. А сега нека да си доизпием и да вървим!
Рахил и Лия пресушиха после шишето сами, понеже той отказа да вземе повторно участие. После тръгнаха.
Двете момичета отидоха до езерото и наредиха да ги прехвърлят. Линдсей също нае един лодкар и слезе на сушата веднага след като двете красавици напуснаха ладията.
В сър Дейвид заговори разкаянието, задето се впуска в една такава авантюра; от друга страна обаче той не беше човекът, който ще се спре на половината път. Освен това бе дал дума на момичетата и я бе скрепил с ръкостискане… Не, назад не можеше да се върне. Пък и от тая история може би щеше да произлезе някое преживяване, от което по-късно да не е нужно да се срамува.
Естествено минувачите отново гледаха с удивление след него, ала той пет пари не даваше за това, и следва момичетата по няколко от тесните, криви улици и сокаци, докато се вмъкнаха в една врата.
Чак тогава Рахил обърна глава и му кимна. Верен на уговорката, той отмина равнодушно, като че къщата въобще не му влизаше в работата. Но тайно я огледа много внимателно.
фасадата създаваше впечатление за някой стар, порутен дувар. Нямаше ни едно-едничко отверстие, освен вратата. Това бе всичко, което можа да констатира. Подобно построена бе и съседната къща, край която свиваше тясна уличка. Той навлезе в нея. Там сигурно имаше градина, ала зидът бе твърде висок, за да може да надникне през него.
— Интересна ситуация! — рече си ядосано. — През пътната врата не мога да ги изведа, значи трябва да се излезе отзад и през тази съседна градина. Откъде обаче да взема необходимата за целта стълба? Е, и бездруго трябва да чуя първо какво ще кажат момичетата.
Той си впечати улицата и къщата, така че да е сигурен, че ще ги намери вечерта. Дотогава не оставаше много. Ето защо намери едно обзаведено в европейски стил кафене и пуши и пи там, докато започна да се смрачава.