Сър Дейвид включи само името, което питащият назова.
— А ла мезон Италиен!
— Билирим, билирим! (Знам я, знам я!) — прозвуча от устата на младия човек и той се обърна рязко, за да се отдалечи бързо пак към вътрешността на града.
— Билирим! Глупава дума! — изръмжа Линдсей. — Но не е ли чудно, че срещнах типа тук? Ех, каква радост ще е, като иде при ония двамата! Това е много добре за мен, защото нали и те сега си имат приключението. Well, така ще можем още утре да отплаваме. Ужасна дупка, тоя Тунис. Ама по-напред ще си разменим някоя друга думица с оня Ибрахим за часовника и фамилията Адлерхорст.
Сър Дейвид намери яхтата си на котва на западния бряг на вътрешното езеро. На борда научи, че капитанът бил отишъл за малко на сушата. И тогава каза на кормчията, че след полунощ ще доведе три дами.
— Три? — попита онзи, понеже, досега бе чувал само за Закума и Чита.
— Yes.
— Опасно приключение?
— Yes.
— Сам, сър?
— Yes.
— Мога ли да дойда с вас?
— No.
Сър Дейвид се отправи към каютата, за да облече купения от Константинопол турски тоалет.
За да не бъде срещнат от Херман Валерт и Паул Норман, Линдсей пое по заобиколни пътища и ето защо не оставаше много време, когато стигна до къщата на трите хубавици. Часовникът показваше пет минути преди полунощ.
Петте минути минаха, после още пет, десет, без нищо да чуе и види. Най-сетне долови отвъд зида някакъв шум… Наистина, там нещо се стържеше леко горе на ръба, сякаш бе облегната стълба и после видя да се появява над него една глава.
— Пет! — обади се тихо тя. — Тук ли сте?
— Yes. Oui. Коя е?
— Аз, Рахил.
— А другите?
— Още са долу. Ето Лия идва.
В следващия миг Рахил и Лия седяха върху зида. Веднага след това се появи и третата и те изтеглиха сега стълбата, за да я спуснат от тая страна. Англичанинът я хвана здраво и момичетата слязоха.
— Ето ни тук! — каза Лия. — Видяхте ли, че удържахме думата си?
— Yes — промърмори Дейвид Линдсей. — Вече мислех, че няма да дойдете. Нека не се задържаме тук. Елате!
Да стои на открито, никак не му бе добре. Той не изпитваше страх — дори при най-рискованите приключения с Кара Бен Немзи не бе треперил, — ала при това необикновено начинание не можеше все пак да се освободи от известна потиснатост. Да, тя беше се усилила и сигурно щеше да стане още по-силна, ако знаеше, че така нареченият баща собственоръчно е помогнал на самозваните си дъщери да се прехвърлят през зида, и че още един стоеше наблизо, за да го наблюдава и отстрани сега стълбата.
Трите сестри го последваха мълчаливо през няколко улици. После спряха да се посъветват дали не е по-добре да отидат до яхтата по околен път. Англичанинът възрази. Момичетата още не бяха решили кой път е по-сигурен, когато до Линдсей изникна някакъв мъж.
— Добър вечер! Какво правите тук? — попита на френски.
— Защо питате? — отвърна Линдсей.
— Защото имам това право.
— И аз също — обади се втори глас от другата страна. Линдсей се извъртя. Там също стоеше един мъж.
— Какво искате от нас, мосю?
— Разпознахте ли ни? — попита отново първият.
— Не.
— Но униформите ни все пак познавате добре?
— Не ги виждам. Та тук е тъмно като в рог.
— Тогава погледнете насам!
Мъжът извади от джоба малък фенер, отвори го и се освети. Носеше униформа на джандар, другият — също, а сега се появи и трети.
— Полицаи ли сте? — попита англичанинът удивен.
— Както виждате. Та отговорът, какво правите тук?
— Разхождам се.
— С тези момичета?
— Те са мои жени.
— Виж ти! Кой сте всъщност?
— Аз съм сър Дейвид Линдсей.
— Англичанин? Не ни разправяйте приказки!
— Мога да го удостоверя.
— Охо! Един англичанин няма три жени! Един англичанин не носи и такова облекло. И тъй, откъде имате тези момичета?
До тоя момент Линдсей бе отговарял съвършено спокойно. Сега обаче сметна, че трябва да понамали учтивостта.
— Не мисля, че съм длъжен да разговарям с вас.
— В такъв случай ще ви арестуваме.
— Ще трябва да си го избиете от главата. Аз съм англичанин и като такъв не мога да бъда арестуван безнаказано.
— Докажете, че сте англичанин!
— Well, елате до кораба ми!
— Вашият кораб, дори да имате такъв, никак не ме интересува. Па и тоя кораб явно е една измислица.
— Внимавайте!
— Покажете ми паспорта си!
— На яхтата ми е.
— Ще го донесете тогава утре! А сега ни последвайте! Вие сте подозрителен. Арестувам ви заедно с момичетата. Напред!
Мъжът улови сър Дейвид за ръката, ала получи такъв юмручен удар в слънчевия сплит, че се срина на земята. В същия миг другите двама се нахвърлиха върху Дейвид Линдсей. Той го бе очаквал и ги посрещна с две прицелени по всички правила на боксовото изкуство крошета. Но внезапно бе сграбчен отзад от двама души, които досега въобще не бе забелязал, и съборен на земята. Той се отбраняваше наистина с всички сили, ала в крайна сметка бе надвит. Бързо му свързаха ръцете на гърба.