— Та не можехте ли да ни пратите хабер?
— Невъзможно. Когато узнах на поста си в двора, че вашето присъствие е издадено, участниците в хайката бяха вече на път за градината. Поисках да избързам напред и да ви дам предупредителен сигнал, ала господарят ме проводи горе при жените, които лежаха като мъртви на килима.
— Небеса! Че какво им се е било случило?
— И това научих едва по-късно. Господарят, който предвидил, че те ще се противят, отишъл по съвет на дервиша при един мъдър мъж, познаващ всички церове на земята. От него получил някакъв прах. Издухаш ли го с малка тръбичка през пламъка на свещ, човекът, който се намира зад свещта, пада като мъртъв и се събужда едвам на другия ден. С този прах Ибрахим отишъл при жените. Заварил само Чита — Закума била още в градината — и я упоил. Отнесли я в безсъзнание в съседната стая, а когато Закума се върнала по стълбата, прахът бил издухан и в нейното лице.
— Аха! — кимна Паул Норман. — Ето причината значи за крясъка, който чухме от нейната уста.
— Сега естествено Закума не можела да даде никакъв сигнал — продължи арабаджията. — И тъй като дошла от градината, господарят се изпълнил с подозрения и заповядал да я претърсят. А аз трябваше да отида при припадналите жени, за да помогна да ги отнесат до носилките. Едва намерих време да отида да взема малкото си неща и пътуването започна — през града, на кораба и дотук. Следователно ми беше съвършено невъзможно да ви предупредя. Ако при все това го бях сторил, щеше да обърне внимание и вие щяхте да бъдете издадени.
— Съвсем правилно. Постъпил си много умно. А как стоеше работата с жените? Как се държа Закума?
— Владееше се като мъж. През цялото пътуване не изрече дума — нито с Ибрахим, нито с дервиша Осман. Беше само щастлива, че отново притежава камата си, та в случай на нужда да може да се отбранява.
— Че тя изгубила ли я е била?
— Ибрахим й я отнел, докато била в безсъзнание. Той си мислеше, че тя сега е в негова власт, ала си нямаше представа, а и до ден-днешен още си няма, че аз съм неин съюзник. Още на първия ден му задигнах камата и я върнах на Закума. Сега тя отново можеше да се брани. Той се страхува от страшната отрова и не смее да погажда номера на двете жени.
— А Чита?
— Ох, с нея нещата стояха много зле! Закума е като жената на благородния сокол, пък Чита като сладката женска на славея. Нейните сълзи непрестанно течаха. Безспир ридаеше по Паул Норман ефенди.
Свъсил вежди, стиснал пестници, по време на разказа на Саид Паул бе крачил мълчаливо из помещението.
— О, с тоя Ибрахим ще си видя аз сметките! — процеди той. — Знаеш ли защо е тук?
— Не. Дервишът и аз трябва да държим под надзор палата на бея в Тунис, както и Бардо — двореца извън града. Редуваме се за този пост. Застъпваме рано и се прибираме едва късно вечерта.
— Че какво пък толкова трябва да дебнете там?
— Консулите на франките. Трябва да записваме кой от тях е посетил бея, кога е дошъл и кога си е тръгнал.
— Знаеш ли целта на тези мерки?
— Не.
— Къде живее господарят ти?
— Извън града, край шосето за Бардо. Нае там една къщичка.
— Значи е сам с жените?
— О, не. Вербува двама мъже, които ги пазят строго.
— А сега най-главното: как се нарича той тук в Тунис?
— Хулам и се представя за чиновник от Смирна.
— Тъй, това е всичко, за което можем да те попитаме в момента. Сега вкъщи ли си отиваш?
— Да.
— Ще дойдем с теб!
— Сакън, сакън; Не бива да го правите. Нощем пазачите са дваж по-внимателни и подозрителни.
— Тук си прав. Ама жените вечно ли трябва да живеят в оня ад?
— Аз ви моля временно да предоставите грижата за това
на мен. Още утре преди обяд ще ви известя дали съм могъл нещо да сторя. Повелителят е отровна змия, която трябва да бъде унищожена. Аз му служа само за да освободя Закума от неговите ръце. Бях си наумил дори да го убия. Но след като се запознах с вас, и понеже сте по-умни от мен, предоставям на вас освобождението на господарката и ще ви помагам, доколкото е възможно.
— Ти си храбър момък. А сега яж и пий!
Саид се пресегна. Когато потегли, полунощ минаваше.
— Какво ще каже господарят ти, като се прибереш толкова късно? — попита художникът.
— Ще помисли, че съм много прилежен слуга, защото ще му разкажа за оправдание, че някакъв посетител се е заседял дълго при бея на Тунис.
— Можеш ли да опишеш къщата, в която живее Ибрахим?
— Когато човек върви от града към Бардо, тя се пада вдясно. Тя е първата веднага след големия древен водопровод и е разположена в градина, обградена от зид. Харемлъкът се намира горе зад фронтона, който гледа към града. Утре ще ви кажа как можете да я огледате, без да се издадете.