Нещо като веранда се опираше на две дървени колони. Над нея видя два кепенка — единият затворен, но другият изглежда бе отворен, доколкото можеше да съди от различната затъмненост на двата четириъгълника. Стойката на пазача не допускаше очакването, че ще прояви охота да напусне без особена причина удобното си място на пейката. Ето защо подслушвачът се върна при Херман.
— Най-сетне — каза Валерт с облекчение.
— Къщата има една веранда, която не е трудно да се изкатери. Забелязах горе един отворен кепенк. Само че пазачът стои точно там на една пейка.
— Това е неприятно!
— Само да знаехме със сигурност, че те обитават тази страна там горе.
— Арабаджията така каза, а той би трябвало добре да го знае.
— Е, тогава ще трябва да привлечеш вниманието на пазача върху себе си, докато аз се покатеря горе. Ясно?
— Няма да ти възразявам, защото горе е твоята Чита. това е решаващият фактор.
— Уговорено.
— Аз междувременно ще се промъкна към другата страна и ще причиня някакъв шум. Дойде ли пазачът, ще се скрия. През това време ти ще се качиш горе.
— Но след като е напуснал пейката, ще трябва поне в продължение на пет минути да му ангажираш вниманието. Най-малко толкова време ще ми е необходимо. Може би ще го замеряш с камъни — има достатъчно в тревата наоколо.
— А как ще разбера, че искаш да слезеш?
— Ще ти дам сигнал, който няма да му направи впечатление. Мога много сполучливо да имитирам свирнята на щуреца.
— Добре, тези звуци няма да събудят подозрението му.
Хайде тогава… полунощ вече минава, а ние трябва да се възползваме от тъмнината.
— Аз ще се промъкна още веднъж до него. Това ще отнеме минута. После хвърляй.
Паул Норман запълзя отново към пейката и се просна непосредствено зад нея в тревата. Не се наложи дълго да чака и нещо като че се размърда в храстите. Веднага след това се чу да пада камък през листака. Пазачът мигновено скочи и се ослуша. Само след броени секунди последва второ хвърляне и отново шумолене в клоните. Пазачът изръмжа нещо в брадата си и се отдалечи.
Едва видял го да изчезва зад ъгъла на къщата, Норман скочи към едната колона. Три-четири бързи захвата и той бе горе. После се прилепи незабавно към дъските, защото катеренето не бе минало все пак без шум.
И бе крайно време — миг по-късно пазачът се върна, изпълнен с подозрение, спря, погледна нагоре и замърмори толкова високо, че дори Паул Норман го чу.
В тези опасни секунди Херман хвърли отново и пазачът пак се отправи към другата страна. Сега Паул Норман се изправи. Правилно беше видял преди малко — тук действително имаше два кепенка, единият от който беше отворен. На него сега се появи нещо бяло.
— Има ли някой там? — попита приглушен женски глас на френски.
— Да — отговори той. — Спасението е тук. Ти коя си?
— Закума — прозвуча тихо.
— Дръпни се!
Тя изчезна веднага от отверстието, а няколко мига по-късно Паул Норман се бе качил, но се ослуша за кратко при прозореца и погледна изпитателно надолу. Точно в този момент пазачът се върна. Очевидно успокоен, той се заразхожда напред-назад.
Едва сега Паул Норман се обърна към стаята. Закума стоеше непосредствено до него.
— Норман ефенди — прошепна тя. — Слава на Аллах во веки. Къде е Валерт ефенди?
— Долу в градината. Чита къде е?
— В съседното помещение. Спи.
— А ти не?
— Ние будувахме до късно, защото чухме радостната вест, че сте в Тунис.
— Сигурно от Саид?
— Да. Едва преди един час си легнахме. Чита скоро заспа. Та тя спеше толкова малко — събуждаше се само за да плаче. Сънят и мен вече се канеше да обори, когато чух скрибуцането на градинската порта, и веднага се догадих, че това сте вие. Ето защо станах пак, без да събуждам Чита, и сега те виждам пред себе си! О, халифи, вече отново можем да храним надежда!
— Не само надежда, а увереност. Но не мога ли да поговоря с Чита?
— Не ще и съмнение. Ще я събудя внимателно и ще я уведомя. Иначе може да извика от радост и да ни издаде. Тази стая тук е моята, нейната е отсреща. Почакай тук!
Закума влезе в съседната одая.
Наострил ухо, Паул Норман долови веднага след това потайни гласове, потиснат възглас и после… нещо се шмугна вътре към него. Две ръце го обгърнаха, към гърдите му се притисна едно тяло. Развълнуваното момиче запази мълчание.
Покъртен, той също обви ръце около нея.
— Чита! Цвете мое, наслада моя, мое върховно блаженство! Най-сетне те имам отново! Сега всичко е наред. Ох, какво ли трябва да си изстрадала!