— Всички дяволи… та това е самият Крюгер бей!
— Какво? Трябва да го видя!
Паул Норман избута приятеля настрани и погледна вътре.
Край една маса действително седеше «Повелителя на войските», Крюгер бей.
Той се бе разположил удобно и разтворил обшития със златни галони мундир, така че излизаше на показ закръглеността на тлъстото шкембенце. Червендалестото, добродушно лице, увенчано с величествени мустаци, носеше израза на най-голямо доволство. Широкият, неуместно малък донейде нос показваше онази краска, която човек иначе не намира за обичайна при някой верен следовник на Пророка. И сякаш за да засили подозрението, пораждащо се при вида на тоя нос, на масата се мъдреха винена бутилка и чаша — сега празни наистина.
Този мъж следователно бе бившият пивоварски калфа и сегашен «Повелител на войските», комуто Мохамед ес Садок паша бе поверил охраната на своя скъпоценен живот.
След много авантюристични странствания и скитания той беше дошъл в Тунис и се бе оставил да го вербуват. Природно богато надарен, безстрашен и храбър, постепенно се бе изкачвал все по-високо и накрая бе станал командващ охраната. Трябваше, разбира се, да изповядва исляма, ала в сърцето си бе останал християнин и добър, честен немец.
Той беше популярна и обичана личност и заради една своя особеност, правеща го забавен компаньон, немците го навестяваха с изключително голямо удоволствие. Тази особеност бе маниерът му да се изразява на немски.
За някакво специално образование при него не е могло и дума да става. Той си бе говорил немския, както го говори един пивоварски калфа и истински бранденбургер — на тамошното наречие. По-късно той дълги години не е имал възможност да упражнява матерния си език и в крайна сметка в три четвърти го бе забравил. Но онова, което му бе останало, употребяваше според правилата на турския и арабския и ето как възникваше един начин на изразяване, неподлежащ на никакво описание.
На това отгоре обичаше и много да говори. Нищо не му създаваше по-голяма радост от посещението на някой немец. Тогава с най-сериозна физиономия правеше такива забавни езикови упражнения, че слушателят трябваше да призове цялото си самообладание, за да не се залее в смях.
— Това значи е Крюгер бей, за когото толкова много се разказва? — попита Паул Норман, след като бе гледал известно време през прозореца.
— Да, така е, това е той. И аз считам за забележителна случайност, дето наскочихме тъкмо на него.
— Да почукаме ли?
— Естествено. Но предостави това, моля те, на мен!
Той похлопа по дървената решетка. Едното крило веднага се отвори и един глас се осведоми на арабски:
— Кой е?
— Трима бедни немски калфи — гласеше хермановият отговор на немски.
Решетката малко се повдигна, главата на Крюгер бей се приближи до отвора и почти се сблъска с лицето на Херман.
— Гърмове и мълния! На вас тук в Бардо?
— Както виждате, екселенц!
— Как идвате около това време в замъци да разхожда се?
— Качихме се през зида.
При този отговор Крюгер бей зейна уста и се вторачи в говорителя със смесица от удивление и негодувание.
— Да не сте на бесът прихванал?
— Не. Но имаме да ви съобщим нещо изключително важно. Пуснете ни да влезем, моля!
— Ни? Не сте вие на единствен?
— Не, нали вече ви казах, че сме трима. С мен са двамата ми приятели, за които вчера ви разказах.
— Английски вуйчо и цапач на бои? Добре! Ще на мен веднага позволя честта да появявам имам. Върви вие по дувар до най-близък врата!
Крюгер бей отвори и ги въведе в стаята си.
— Бъдете на вас поздравени и казвайте на мен как тъй вие тук да се намирате.
— Идваме да предупредим Мохамед ес Садок за един атентат — започна Херман. — Той ще бъде хвърлен във въздуха.
— Всички добър духове! Вие прави един майтап!
— Не. Вярно е.
— Кога трябва на това невероятно събитие да случва?
— По време на молитвата в градината.
— Чрез и от кой човек?
— Един известен дервиш Осман.
— Имайте привичката на вас по-ясно изразявате. Аз ми струва се като сън.
Херман описа преживяното от Линдсей и направи огромно впечатление. Сър Дейвид говореше наистина твърде малко немски, но разбираше достатъчно, за да може да следи разказа на Херман и да подсилва думите му.
— Щом него така се държал, както вие казва — пермутира Крюгер бей, — то сте вие беят на живота спасили, както и мен на една голяма услуга оказвахте. Значи в Кьошк ес Саллах му е?
— Да, в Кьошка на молитвата.
— На атентат ще в следобед три часа състоява да трябва се, не другояче.