— Какво общо има кафето с тая работа?
— Е, след кафето Мохамед ес Садок ще се радва да ви приеме, за да му разкажете лично преживелиците си.
Тези думи веднага предизвикаха желаното въздействие.
— Well. Щом така стоят нещата! — омекна Линдсей. — Кой още ще присъства на тоя прием?
— Никой. Беят иска да чуе само вас и според вашето изложение да отмери присъдата си.
— Не е лош тип, тоя бей на Тунис, all right! Е добре, ще си изпием значи кафето тук в Бардо. Ама как собствено стоят нещата с Кьошка на молитвата? Ние трябва все пак да се убедим, че в тая работа…
— Моля, моля — прекъсна го на думата Крюгер бей. — Погрижено е за това. Беят се убеди със собствените си очи, че дължи живота си на вас. Той вероятно лично ще ви помоли да запазите мълчание в това отношение. А сега нека видим дали кафявата напитка на доволството е готова.
Той плесна ръце и моката мигновено бе донесена. Следващият час при Крюгер бей в Бардо би могъл да бъде сполучливо наречен с думите «Германия в Ориента». Това бе един задушевен час на приятелско бъбрене, за който всички участници по-късно още дълго си спомняха с удоволствие. Естествено беседата основно се водеше на немски и Повелителя на войските правеше най-невероятни езикови прескундаци, така че Паул и Херман трябваше да полагат всички усилия, за да не се разкикотят на глас.
Крюгер бей се осведоми най-надлежно за целта, която бе довела тримата приятели в Тунис. Херман разказа открито и обстойно за трагичната съдба, сполетяла цялото му семейство, и за предполагаемото участие на Ибрахим и дервиша Осман. Полковникът го изслуша с живо съчувствие и обеща в чудно хубава, цветиста реч своето съдействие, в случай че успее да сложи ръка на двамата.
След изтичане на прекалено бързо отминалия час се яви един пратеник на бея, за да вземе Дейвид Линдсей. Англичанинът го последва с тягостно чувство от предстоящата беседа, която щеше да има кажи-речи характера на разкаяна изповед.
Когато по-късно се върна, лицето му сияеше, а носът се мърдаше радостно. Той бе получил уверението, че определени страни от вчерашната му преживелица няма да се упоменават.
В заключение Мохамед ес Садок нареди да запрегнат неговата стогодишна каляска, за да бъдат откарани Линдсей и двамата немци до «Италианската къща».
Там завариха Саид, арабаджията, който отдавна ги чакаше. Той носеше от Чита и Закума вестта, че двамата приятели трябва да отидат в полунощ, за да отведат двете момичета; те били направили вече своите приготовления.
— Повелителят — привърши той доклада си, — възнамерява днес следобед да предприеме една ездова разходка.
— Накъде?
— Случайно зная, тъй като и аз трябва да ги придружа. Ще отидем до баните л’Енф.
— Морските бани? Какво се кани да прави там?
— Не знам. Целта му вероятно е само ездовата разходка. Иска да достави на жените радост, та да подобрят настроението си и да бъдат по-любезни към него отколкото досега.
— Спомена ли кога ще се върне?
— Не. Но не е трудно да се досети човек, че преди свечеряване ще си е пак вкъщи.
Тринадесета глава
Беят на Тунис
След като бе разпознал Паул Норман и Херман Валерт, дервишът отскочи до вкъщи да разбере дали не се е случило нещо особено и най-напред попита пазача на градината. Неговият отговор му даде материал за размисъл и по тая причина нареди да бъде запален един книжен фенер и незабелязано да се претърси градината.
Ето как всъщност бяха открити и следите на двамата приятели.
Незабавно се отправи към Ибрахим, който още не бе отишъл да си легне, тъй като току-що бе изслушал отчета на Саид. Той се учуди немалко да види толкова късно дервиша при себе си. Учудването му обаче се превърна в изумление, когато чу известието на Осман.
— Херман Валерт? Братът на Чита? — извика. — Това е невъзможно!
— Да не би да не трябва да вярвам на очите си?
— В такъв случай те са напуснали Константинопол веднага след нас. Дали пък не са пътували с яхтата на чужденеца, англичанина?
— Твърде възможно.
. — Трябва да съм сигурен! Тозчас ще препусна до пристанището да разбера дали тази яхта лежи на котва там.
— Няма ли да е по-добре да изчакаме по-напред завръщането на лодкаря, та да знаем къде е жилището на тия кучета?
— Съветът ти е добър. Значи си на мнение, че някой от тях е бил горе?
— Съвсем сигурно. Различих стъпки в пясъка. А един от кепенците горе е отворен.