Така бе и сега. Ударите прокънтяха и застанал високо горе на минарето, мюезинът извика:
— Хай ел мослемин алас салах! (Хайде, правоверни, на молитва!)
Всеки мюсюлманин коленичи, за да изрече молитвата си. Дервишът Осман не го стори и също толкова малко Ибрахим, който с изключително напрежение гледаше как оня крачи отмерено и с достойнство край зида.
Ето че дервишът спря за кратък миг и като че изнурен от дългата разходка, се облегна на зида.
Сега, сега трябваше да се случи.
Но макар двамата да напрягаха очи и уши, нито видяха, нито чуха нещо. Очакваха да доловят силния грохот на взрива… но слушаха напразно.
Каква беше тая работа? Къде се криеше вината? Дали Осман не беше изпипал както трябва нещата си?
Дервишът се огледа търсещо. Наоколо не се мяркаше жива душа. Той прегледа припряно жицата и батерията — двете бяха в ред. Още веднъж докосна краищата на жиците — никакъв ефект!
— Кул шеятин! (Всички дяволи!) — изруга на себе си. — Да опитам трети път!
Изтегли ножа си и остърга краищата на проводниците, които заблестяха металически… тогава почувства една здрава ръка на тила си и нададе силен вик на ужас. В същия миг от зида скочиха още двама мъже и веднага го взеха по средата си.
— Какво правиш тук?
Дервишът се обърна уплашено — пред него стоеше гяурът, тоя Херман Валерт.
— Хайде, отговаряй! — заповяда Херман.
— Теб какво те засяга? — заекна Осман и с ужасен поглед разпозна другите двама — Паул Норман и англичанина.
— Сигурно ме засяга! — ухили се Херман. — Досега мислех, че си дервиш!
— И съм си такъв!
— Лъжеш. Ако принадлежеше към този благочестив орден, сега — в часа на молитвата — щеше да си коленичил на земята и да отдаваш душата си на Аллах.
— Да не би ти да ми предписваш действията?
— Не, това не е моя работа.
— Не посягай тогава с нечистите си ръце на един правоверен и ме остави да си вървя!
Дервишът се обърна, ала Херман го задържа за ръката.
— Почакай още минутка! Много ми се ще да знам какво държиш в ръката си. Я гледай, батерия! Човече, кого пък се каниш да електризираш?
Осман отново изгуби самообладание.
— Електризирам? — попита. — Какво е това?
— Не знаеш? Ще трябва в такъв случай да ти обясня. Свързваш заредената батерия с тези жици. Това се нарича електризиране.
— Не разбирам. Какво ми влиза в работата тая жица!
— После електрическата искра тръгва по жицата до Кьошка на молитвата, където е заложен експлозивът и раздробява владетеля на Тунис.
— Куче! — изкрещя дервишът и се нахвърли с юмруци към Паул и Херман, за да си отвори път за бягство.
Но Херман го пипна отново за врата и го запрати с такава сила към зида, че оня падна със стенание по колене.
— Потрай, обеснико! — ухили се той. — Имаме още някоя думица да добавим. Хола, хер оберст!
Над ръба на зида се показа червендалестото лице на Крюгер бей.
— Аха! — провикна се. — Та това опасната индивидубум (индивид) в миг на захващането? Тук имате въже да му безсъпротивно вържете!
Той метна едно въже от зида.
Дервишът едва сега осъзна напълно опасното си положение. Изпружи се нагоре. Зарева от бяс и започна да удря, рита и хапе като някое хищно животно.
— Давайте му една по главата до укротяването! — посъветва храбрият полковник от дувара.
Съветът беше излишен. Херман беше сключил вече ръце около гърлото на престъпника и притискаше трахеята. После въжето легна на примка около тялото му и неколцина воини на Крюгер бей го издърпаха в градината. За двамата немци и англичанина спуснаха стълба.
В градината петдесетима диви фигури от караула на бея образуваха кръг около пленника, така че за бягство не можеше и да се мисли.
— Ще си признаеш ли, кучи сине? — запита Крюгер бей.
— Нямам нищо за признаване! — изпъхтя дервишът Осман. — Не зная какво искат тези хора от мен!
— Добре, ще ти поизострим тогава разсъдъка.
Миралаят даде знак и аламинут бе доставена злокобната пейка, служеща за практикуване на бастонадата. Тази пейка, на която бива слаган грешникът да легне, има откъм края на краката едно облегало, по което се издърпват краката нагоре и се връзват така, че голите ходила да заемат хоризонтално положение. По този начин бе пристегнат с ремъците и дервишът. Той се противеше с всички сили и бълваше най-вулгарни ругатни.
— Още сега ли възнамерявате да му дадете бастонадата? — попита Херман полковника на охраната.