— Не знам точно… — изръмжа Блор. — Просто е съмнителен.
— Сигурно в живота си е имал доста приключения.
— Бас държа, че част от неговите приключения не са много за п ред хората. — Блор помълча, сетне попита: — Случайно да носите револвер?
Армстронг се опули.
— Аз ли? Не, разбира се. Защо ми е?
— А на мистър Ломбард за какво му е?
— Носи го по навик… вероятно — нерешително отвърна Армстронг.
Блор изсумтя.
Неочаквано въжето се опъва. Известно време трябваше да го държат много здраво. След малко, когато напрежението отслабна, Блор отново заговори:
— Има навици и навици! Ако мистър Ломбард тръгне на излет към някое затънтено място, нищо чудно да вземе пистолет и спален чувал, пък и прах против дървеници, ако щете. Ала едва ли същият този навик го е накарал и тук да дойде с пистолет. Само в романите има хора, които не се разделят с оръжието си.
Двамата мъже се надвесиха над скалата, за да видят докъде е стигнал Ломбард. Почти веднага разбраха, че търсенето му не е дало никакви резултати. Не мина много време и Ломбард се покатери при тях.
— Сега поне сме наясно — каза той и изтри потта от челото си. — Излишно е да търсим другаде, освен в къщата.
VII
Претърсването на къщата не беше никак трудно. Най-напред огледаха външните постройки, след което насочиха вниманието си към основната сграда. Шивашкият метър на мисис Роджърс, който изровиха от кухненския шкаф, им свърши добра работа, но никъде не откриха двойни стени или загадъчни ниши. Къщата бе строена модерно, без никакви скришни места. Огледаха първо приземния етаж. Когато стигнаха до втория, където бяха спалните, през един от прозорците видяха Роджърс да изнася поднос с коктейли долу на терасата.
— Странно нещо е добре дресираният прислужник — подметна Филип Ломбард. — Гледам го с какво невъзмутимо изражение продължава да си изпълнява задълженията.
— Роджърс е първокласен прислужник, ако питате мен — рече Армстронг.
— А жена му беше добра готвачка. Вечерята снощи например…
След безрезултатния оглед на първата спалня мъжете се събраха на площадката.
— Тук има някаква стълба — забеляза Блор.
— Тя води към стаите за прислугата — поясни Армстронг.
— Под покрива сигурно е оставено място за цистерни, воден резервоар или нещо подобно — каза Блор. — И там ако не е, не виждам къде другаде!
И точно в този миг над главите им нещо прошумя. Заслушаха се. Леки предпазливи стъпки. Армстронг сграбчи ръката на Блор. Ломбард вдигна предупредително пръст.
— Тихо. Чуйте.
И ето отново. Над тях някой пристъпваше крадешком.
— В стаята е. В стаята, където е тялото на мисис Роджърс.
— Точно така! — изшептя Блор. — Най-доброто скривалище е избрал! Там никой не влиза. Хайде… колкото може по-тихо.
И те се промъкнаха към мансардата. Пред вратата спряха. Наистина в стаята имаше някой. Отвътре нещо изскърца.
— Сега! — даде знак Блор. С един замах отвори вратата и връхлетя вътре, следван от другите двама. Мъжете замръзнаха на местата си. Пред тях стоеше Роджърс с куп дрехи в ръце.
VII
Пръв се съвзе Блор.
— Извинявайте, Роджърс. Чухме, че някой ходи из стаята, и решихме…
— Съжалявам, господа. Исках да си взема нещата. Надявам се, няма да имате нищо против, ако се пренеса в една от свободните стаи долу. В най-малката.
— Разбира се, защо не? — отвърна Армстронг, като избягваше да гледа към покритото тяло на леглото.
— Благодаря ви, сър.
Понесъл нещата си, Роджърс излезе от стаята и тръгна надолу по стълбите.
Армстронг пристъпи към леглото, вдигна чаршафа и погледна кроткото лице на мъртвата жена. Страхът бе изчезнал. То не изразяваше нищо.
— Как ми липсва чантата с инструментите — рече Армстронг. — Много съм любопитен да разбера какво е взела. Да се махаме оттук — обърна се той към другите двама. — Сигурен съм, че нищо няма да открием.
Приведен, Блор се мъчеше да вдигне резето на някакъв капак в стената до самия под.
— Не мога да повярвам, че тоя приятел се движи толкова безшумно, пък и само преди две минути го видяхме в градината. Не го чухме да се качва тук.
Блор хлътна в тъмното. Ломбард извади от джоба си електрическо фенерче и го последва. След пет минути се озоваха на някаква площадка. Спогледаха се. Лицата им бяха мръсни, с полепнала паяжина.
На острова наистина нямаше друг освен тях.
ДЕВЕТА ГЛАВА
I
— През цялото време сме се заблуждавали — бавно произнесе Ломбард. — Съчинихме тая заплетена история само защото двама души внезапно умряха.