В стаята влезе мис Брент. Очевидно бе изпуснала кълбото си и сега усърдно го навиваше. Настани се на масата и отбеляза:
— Времето се разваля. Вятърът е доста силен и морето е покрито с бели зайчета.
Вратата се отвори и влезе съдията Уоргрейв. Пристъпваше с бавна, равномерна крачка. Набързо огледа присъстващите изпод гъстите си вежди.
— Не си губихте времето тази сутрин — подхвърли той. В гласа му прозвуча леко злорадство.
След него забързана пристигна Вера Клейторн.
— Закъснях ли? — попита тя задъхано.
— Не сте последна. Генералът също не е дошъл. Всички седнаха около масата.
— Да сервирам ли, госпожо, или ще изчакате? — обърна се Роджърс към мис Брент.
— Генерал Макартър е долу на брега — каза Вера. — Не вярвам да е чул гонга. Стори ми се някак странен.
— Да отида да го извикам — с готовност предложи Роджърс.
Доктор Армстронг скочи от мястото си.
— Аз ще отида. Вие започвайте.
На излизане чу въпроса на Роджърс:
— Студен език или шунка?
III
Петимата около масата се хранеха мълчаливо. Силният вятър вилнееше отвън на пристъпи.
— Наближава буря — потрепера Вера.
В желанието си да съживи разговора Блор поде:
— Вчера във влака от Плимът с мен пътуваше възрастен моряк. Непрестанно повтаряше, че ще има буря. Чудно наистина, как познават какво ще бъде времето тия стари вълци?
Роджърс обиколи масата и прибра чиниите от месото. Понечи да ги изнесе, но изведнъж се закова насред стаята.
— Някой тича на терасата — уплашено рече той. Всички в стаята бяха чули бързите стъпки.
В същия миг те вече знаеха… знаеха, без никой да им каже…
Като по даден знак се изправиха и впиха погледи във вратата.
Задъхан, на входа се появи доктор Армстронг.
— Генерал Макартър… — промълви той.
— Мъртъв! — възкликна Вера почти несъзнателно.
— Да, мъртъв е… — повтори Армстронг. Настъпи мълчание… дълго мълчание.
Седем души се спогледаха, загубили способност да говорят.
IV
Бурята се разрази в момента, в който внесоха тялото на стария генерал в къщата. Другите стояха в салона.
С внезапен тътен и свистене навън заваля пороен дъжд.
Докато Блор и Армстронг се изкачваха по стълбите с товара си, Вера Клейторн изведнъж се обърна и влезе в трапезарията.
Всичко вътре бе непокътнато. На страничната масичка беше приготвен несервираният още десерт.
Вера приближи голямата маса. Беше стояла така около една-две минути, когато в стаята тихо влезе Роджърс.
Съзирайки я, мъжът се сепна. Погледите им се срещнаха и в неговия се четеше ням въпрос. Най-накрая той промълви:
— Вие ли сте, мис? Идвах само да видя…
С рязък и дрезгав глас, който удиви самата нея, Вера го прекъсна:
— Прав сте, Роджърс, вижте сам! Те са само седем…
V
Поставиха генерал Макартър на леглото му.
Армстронг направи последен оглед на тялото и слезе при другите. Намери ги в салона.
Мис Брент плетеше изправена до прозореца. Вера Клейторн гледаше замислено струите, които се стичаха по стъклата. Блор седеше, подпрял ръце на коленете си. В дъното на стаята съдията Уоргрейв се бе настанил в удобно кресло. Очите му бяха притворени.
Отвори ги веднага щом лекарят влезе.
— Е, докторе? — произнесе с ясния си звънък глас. Лицето на Армстронг бе загубило цвета си.
— Вероятността да е починал от сърдечен пристъп или нещо подобно е напълно изключена. На тила му има следи от удар с тежък предмет от рода на бастун.
Настъпи леко раздвижване, но ясният глас на съдията отново се извиси:
— Намерихте ли онова, с което е бил ударен?
— Не.
— Но сте сигурен в заключението си?
— Абсолютно.
— Положението е ясно — тихо каза съдията.
Вече нямаше никакво съмнение кой поема нещата в свои ръце. Цяла сутрин Уоргрейв бе прекарал свит на стола си вън на терасата, и като че в умишлено бездействие. А сега наложи авторитета си с лекота, придобита по време на дългогодишната му съдийска практика.
Той определено се чувстваше в свои води. Изкашля се и продължи:
— Господа, цяла сутрин седях на терасата и наблюдавах вашата трескава дейност. Целта, която си бяхте поставили, за мен бе очевидна. Претърсихте острова, за да намерите тайното убежище на убиеца.
— Съвсем прав сте, сър — каза Филип Ломбард.
— Без съмнение стигнахте до същото заключение, което направих и аз — смъртта на Антъни Марстън и мисис Роджърс не е нито случайност, нито самоубийство. Положително сте се сетили и за целта, с която нашият домакин ни примами тук.