За първи път гласът му звучеше напрегнато, почти грубо. Изглежда, дори неговите нерви, калени през дългите години на рискови начинания, най-после му бяха изменили.
— Това е лудост! — яростно извика той. — Чиста лудост… ние всички сме луди!
— Надявам се, още не сме загубили способността си да разсъждаваме. Носи ли някой спринцовка за подкожни инжекции? — спокойно попита съдията.
Доктор Армстронг се изправи и с недотам сигурен глас промълви:
— Аз.
Четири чифта очи се втренчиха в него. Той бързо се съвзе, готов да посрещне дълбокото неприязнено подозрение, което прочете в тях.
— Винаги нося спринцовка със себе си. Като повечето лекари.
— Така е — все така спокойно рече Уоргрейв. — Бихте ли ни казали къде се намира вашата спринцовка сега, докторе?
— В куфара в моята стая.
— Да проверим все пак.
Петимата се изкачиха нагоре по стълбите. Мълчаливо, един след друг.
Съдържанието на куфара бе изсипано на пода. Спринцовката я нямаше.
IV
— Някой трябва да я е взел! — избухна Армстронг. В стаята настъпи тишина.
Армстронг стоеше с гръб към прозореца. Очите на четиримата се взираха в него мрачни и зли, изпълнени с подозрение. Лекарят местеше поглед ту към съдията, ту към Вера и безпомощно повтаряше:
— Някой трябва да я е взел.
Блор и Ломбард многозначително се спогледаха.
— Петима сме в тази стая — подхвана съдията. Един от нас е убиец. Положението е крайно опасно. Трябва да се направи всичко възможно, за да се опази животът на четирима от нас, които са невинни. Кажете ми, доктор Армстронг, с какви лекарства разполагате?
— Нося малка лекарска чанта — отвърна Армстронг. — Можете да я прегледате. Ще намерите сънотворни таблетки — трионал, сулфонал, опаковка бромид, сода бикарбонат, аспирин. Нямам друго. Не разполагам с цианид.
— Аз самият имам някакви хапчета за сън — рече съдията, — сулфонал, струва ми се. Предполагам, и те биха били смъртоносни, ако се вземат в достатъчно голяма доза. Вие, мистър Ломбард, притежавате револвер.
— Какво от това? — рязко попита Ломбард.
— Нищо. Предлагам лекарствата от чантата на доктора, моите таблетки, вашия револвер и всякакъв друг вид опиати или огнестрелни оръжия да поставим на сигурно място. След това да се подложим на внимателен обиск — всеки от нас да бъде претърсен, както и вещите ни.
— Проклет да бъда, ако си дам пистолета! — заяви Ломбард.
— Мистър Ломбард — строго рече съдията, — вие сте здрав и силен човек, това е безспорно, но бившият инспектор мистър Блор също притежава в достатъчна степен физическа сила. Не зная какъв би бил изходът от един двубой между вас, но ще ви кажа едно: на страната на вашия противник ще бъдем доктор Армстронг, мис Клейторн и аз самият и ще му помагаме, доколкото ни позволяват силите. Без съмнение давате си сметка, че нямате големи шансове, ако решите да ни окажете съпротива.
Ломбард отметна глава с ядна гримаса, сякаш се готвеше да изръмжи.
— Добре тогава — каза той. — Ясно е. Направили сте си сметката.
— Вие сте разумен човек — кимна съдията. — Къде е този ваш револвер?
— В чекмеджето на нощното шкафче.
— Добре.
— Ще го донеса.
— Нека дойдем и ние с вас.
Филип се усмихна не особено дружелюбно и подметна:
— Дяволски мнителен сте.
Тръгнаха по коридора към стаята на Ломбард. Филип пристъпи към нощното шкафче и рязко дръпна чекмеджето. Внезапно направи крачка назад и изруга. Чекмеджето беше празно.
V
— Е, доволни ли сте?
Ломбард стоеше гол насред стаята.
Стаята и дрехите му бяха основно претърсени от другите трима мъже. Вера Клейторн чакаше отвън в коридора.
Щателната проверка продължи. Армстронг, съдията и Блор на свой ред се подложиха на същото изпитание.
Четиримата мъже излязоха от стаята на Блор и приближиха към Вера. Съдията заговори:
— Надявам се, разбирате, мис Клейторн, че не можем да направим изключение. Този револвер трябва да се намери. Сигурно си носите бански костюм.
Вера кимна.
— Тогава, моля ви, влезте в стаята си, облечете го и се върнете при нас.
Вера влезе в стаята си и много скоро се появи облечена в стегнат копринен бански костюм.
— Благодаря ви, мис Клейторн — кимна одобрително Уоргрейв. — Останете тук, докато претърсим стаята ви.
Вера търпеливо изчака, докато те излязоха. Сетне се върна в стаята си и се облече.
— В едно сме сигурни — каза съдията, след като младата жена отново се присъедини към тях. — Никой от нас не притежава нито смъртоносно оръжие, нито отрова. Поне това може да ни вдъхне известно успокоение. А сега да приберем лекарствата на сигурно място. В кухнята, струва ми се, забелязах сандъче за прибори.