Всички се пръсват, търсят из различни части на къщата. Аз тръгвам право към дневната, където Мери гледаше филм по-рано, и коленича до дивана, за да погледна отдолу. Виждам главата, завряна чак под средата на дивана, и трябва да легна на пода и да протегна ръка, за да я достигна.
Щом успявам да докопам Главата Хана, бързам към стълбите.
Но вместо Мери или друг от роднините там стои едно доста объркано момче. Той изглежда точно какъвто би трябвало да бъде един приятел на Ейдън и Брент. Много сладичък — с къса кестенява коса, мускулесто телосложение и топли кафяви очи, — със спортен панталон и закопчана догоре риза.
— Здрасти! Аз съм Софи.
Той поглежда главата на куклата, после към мен и виждам отвращение в очите му.
— О! Това е на малката ми братовчедка. Почакай.
Тръгвам към стълбите, за да извикам Мери. Тя тича надолу и се хвърля към мен, когато вижда какво държа. След секунди кафявата коса на куклата е увита на пръста й и палецът влиза право в устата й. Чувам я как въздъхва дълбоко, когато си тръгва.
— Това нещо изглежда доста гадно — заявява момчето.
Така е, но не ми харесва, че го казва.
— Тя обича тази кукла.
Останалите от семейството се връщат един по един и Злите Джо си проправят път към нас.
— О, Нейтън! Ти си тук — казва Мери Джо и го дърпа за ръката към мен. — Нейтън Хендерсън, това е братовчедка ми Софи Патрик.
Той кима.
— Приятно ми е.
Кимам и аз, но не казвам нищо.
Чарли и Уес идват зад мен и се обръщам да видя реакцията им.
Чарли се взира в Нейтън, после свива рамене. Уес се навежда към мен и шепне:
— Нов е. В града е от няколко месеца, така че не го познаваме.
Оливия минава пред мен.
— Здравей, Нейтън. Аз съм Оливия, братовчедка на Софи. Значи, ти ще я водиш на среща тази вечер?
Той свива рамене.
— Ами мислех си да хапнем нещо и после да гледаме филм.
— Звучи забавно — казвам и му давам знак да тръгва към входната врата.
Колкото по-скоро започне тази среща, толкова по-скоро ще свърши.
Точно преди да изляза от къщата, Оливия ми прошепва:
— Ще се видим в киното.
С Чарли също ще ходят на кино, като подкрепление. Не съм сигурна дали са поканили и Уес.
Не поглеждам назад към нея, но кимам, после тръгвам след Нейтън към пикапа му, който е с нелепо високо окачване. Отваря ми вратата и ми помага да се кача.
— Готова ли си? — пита ме, щом сяда зад волана.
Кимам и осъзнавам, че ако скоро не кажа нещо, ще реши, че не съм способна да водя разговор.
— Е, разбрах, че си нов тук. Откъде сте?
— От Далас — отговаря той. — Преместиха татко тук.
Пътуваме в мълчание няколко минути. Оглеждам пикапа, опитвам да се ориентирам що за човек е и виждам ароматизатор с логото на „Хутърс“ да виси от огледалото.
Хм, добре.
Той свива към лентата за коли пред една закусвалня за хамбургери.
— Това става ли? — пита ме.
Пак кимам, като се опитвам да не изглеждам смаяна. Не съм очаквала да ме заведе в петзвезден ресторант, но се надявах, че поне няма да ям в скута си.
Стигаме до интеркома и някакъв глас пращи по системата:
— Какво ще обичате?
Нейтън се навежда от прозореца и казва:
— Искам двоен чийзбургер с бекон и всичко останало, голяма порция картофки и голяма кола.
— Това ли е всичко?
Той се обръща към мен.
— Ти какво искаш?
— Ами… пилешки хапки.
— Искаш да ядеш? — пита той.
Свивам рамене.
— Разбира се.
Нейтън предава поръчката ми и отминаваме. Щом получаваме храната, той разопакова бургера си, преди дори да сме излезли от паркинга.
— Ето твоите — казва и ми подава една торбичка.
Явно няма даже да спрем, за да ядем.
Опитва се да кара, докато яде огромния си хамбургер, и при всяка хапка хвърчат майонеза, горчица и парченца домат. Забелязвам, че хамбургерът му е пълен с лук, значи, има голяма вероятност и тази вечер да се въздържа от целувката за лека нощ.
Едната ми ръка е близо до централната конзола, в случай че се наложи да хвана волана.
Говорим си от време на време, но само празни приказки и внезапно ми става много неприятно, че киното е чак в другия край на града.
Телефонът ми иззвънява и го поглеждам, докато Нейтън сърба остатъка от кока-колата си.
МАРГО: Не, получих снимка на този. Сладък ли е?
АЗ: Ами горе-долу. Ама не си пасваме. Ще е дълга вечер.
МАРГО: Това е гадно. Винаги може да кажеш, че те боли глава, и да се прибереш по-рано.
АЗ: Да, май вече усещам леко главоболие.
— На кого пишеш? — пита ме Нейтън. — На бившето си гадже? Мери Джо ми каза всичко за него.
— Не — отвръщам. — На сестра ми. Тя роди преди няколко дни и още е в болницата с бебето.
Чакам го да попита как са, но не дочаквам. Да, определено усещам наченки на главоболие.
За пръв път поглеждам през прозореца и осъзнавам, че сме на някакво шосе насред нищото. О, господи! Той е сериен убиец и ме води в гората да ме очисти.
— Мислех, че ще ходим на кино? — питам аз.
— Има едно много хубаво автокино извън града. Мисля, че ще ти хареса.
Никога не съм била на автокино. Звучи готино, но ако бях с друг, не с Нейтън. И все пак трябва да уведомя Оливия и Чарли, че няма да сме на кино в града.
И да им дам насоки, в случай че той хвърли трупа ми някъде из пущинака.
Точно докато им пиша съобщение, завиваме от шосето по черен път, под много стара табела, която е изгубила повечето си крушки.
Добре, вече съм сигурна, че ще се мре.
Въртя се в седалката и се опитвам да се ориентирам къде сме, когато спираме до малка будка. Един тип на средна възраст вътре ни продава билети.
— Нагласете радиото на 94.3, за да чувате — казва той, преди да продължим.
Има още няколко коли. Поемам си дълбоко дъх. Определено ставам параноична. Нали?
Щом спираме на мястото си, Нейтън включва радиото. Някаква сладникава асансьорна музика започва да се излива от тонколоните. Гигантският екран пред нас е празен. Паркирали сме на покрит с чакъл паркинг, но всичко около него е обрасло с бурени и храсти. Навън е тъмно и малко зловещо.
— И кой филм ще гледаме? — питам аз.
Нейтън се оглежда някак твърде преувеличено.
— Не съм сигурен. Май ще е коледен.
— Не си ли идвал тук?
Той клати глава.
— Не. Мери Джо ми каза за това място. Стори ми се готино.
Оглеждам киното и виждам сувенирен магазин в края на паркинга. Толкова е странно. Поглеждам дискретно телефона си, но нито Оливия, нито Чарли са отговорили.
Оглеждам другите коли.
— А забеляза ли, че в другите коли има само по един човек?
Той се обръща и се взира във всяка от тях.
— Е, може би гаджетата им са в сувенирния магазин. Или в тоалетната?
Обръщам се пак към магазина. Той не е по-голям от кухнята на баба.
— Трябва да е доста претъпкано вътре.
Музиката започва да пращи и виждам, че екранът просветва. Започва се.
На екрана се появяват две момичета с елфски шапки и оскъдно облекло в работилница, пълна със старовремски играчки.
— О, това определено са много сладки елфи — казва Нейтън, втренчен в екрана.
Извивам горната си устна.
— Особено тази отляво — добавя той.
Добре, това определено е най-ужасната среща на всички времена. Пак си поглеждам телефона, искам Оливия или Чарли да отговорят. Може би няма да се наложи да лъжа за главоболието.