— Да. Мачът беше забавен, но беше много напрегнато в тази ложа. А и когато роднините ни нападнаха. Наистина, много съжалявам.
Той се усмихва и завърта ключа.
— Няма проблем. Не ме разбирай погрешно, но знам, че предпочиташе да си на среща с Уес.
Зяпвам от удивление.
— Ама защо… ние с Уес сме само… приятели.
Дотук с дискретността.
— Да, но усещам, че става нещо между вас. Ти изглеждаше по-заинтригувана от него и като че ли той също бе заинтригуван какво правиш ти.
— Съжалявам. Трябваше да се държа по-добре.
Той се смее.
— Няма нищо. Наистина. Джейк ми обясни какво се случва с теб тази седмица. Нека кажем само, че се радвам, че моето семейство е малко.
Разговаряме така по пътя към дома. Чарли ни следва постоянно; виждам пикапа му зад нас всеки път, когато правим завой, и сега забелязвам в страничното огледало, че маха яростно към къщата. Поглеждам часовника, имам четири минути да вляза, иначе той ще изгуби.
Уайът паркира колата пред къщата на баба, но го спирам, преди да изключи двигателя. Той изглежда изненадан.
— Джейк каза ли ти и за облозите? — питам.
— Ами не, не спомена за това.
Бързо му разказвам. Той сякаш остава без думи пред тази лудост.
— Сега сме точно във времето, за което е заложил Чарли. Искаш ли да го накараме да се поизпоти?
Той се смее.
— Абсолютно.
Най-сетне отваряме вратите на колата и слизаме.
Чарли крачи из предния двор.
— Няма време, Соф — шепне ми той театрално.
С Уайът тръгваме преспокойно по пътеката. Преди да стигнем до портата, входната врата се отваря и чичо Сал и Греъм се взират в нас.
Кимам.
— Още минута-две и чичо Сал ще спечели днешния облог.
Уайът ме хваща за ръката.
— Чарли май всеки момент ще откачи. Хайде да тръгнем към стълбите.
Пресичаме прага точно когато времето на Чарли изтича и той крещи победоносно от двора. Чичо Сал вдига ръце и тръгва към кухнята.
Другите от семейството най-после проявяват приличието да ме оставят да се сбогувам с кавалера си насаме. Пръскат се към различни части на къщата, като мърморят заради облозите.
Уайът се навежда и ме прегръща бързо, приятелски.
— Е, късмет с Уес.
Смея се и отговарям:
— Ние сме само приятели. Наистина.
Той ме поглежда и аз се изчервявам. После ми маха за последно и излиза.
Едва е прекрачил прага, когато чувам чичо Брус да крещи от кухнята:
— Соф, какво ще кажеш за бисквити с маршмелоу?
Тръгвам към кухнята и виждам, че около дъската се е събрала цяла тълпа. Леля Маги Мей урежда утрешната среща; вече съм решила, че има голяма вероятност да използвам картата за освобождаване.
— Защо? — питам аз.
Не виждам дъската зад чичовците си, но те най-сетне се отдръпват.
Навън е студено, но огънят ще ви топли!
16,00
А на масата до дъската има малка кошница с шоколадови десертчета, солети и от онези големи пухкави бонбони маршмелоу.
— Това е вече прекалено — казвам и оглеждам стаята.
Не виждам леля Маги Мей или друг член на семейството й.
— Да, трябва да използваш картата. Направи го — казва Оливия. — И защо срещата ти започва в четири? Има нещо странно.
Баба вече клати глава.
— Не го прави, Софи. Поне виж кого ти е избрала! Защо да отменяш срещата от предната вечер?
Обръщам се към нея.
— Защото няма начин да искам да изляза с момче, избрано от леля Маги Мей.
Не споменавам, че то вероятно ще е избрано от Злите Джо, а не от нея.
— Можеш да я отмениш на сутринта. Не вземай решения тази вечер — казва тя, после излиза от кухнята, преди да съм възразила.
Чичо Рони вади бял лист с празни квадратчета. Поглежда към дъската, после към листа с облозите.
— Аз избирам интервала от четири до четири и петнайсет. Обичам сигурните залози.
Тичам горе и се обаждам на мама. Нямам много вести от тях и искам да разбера какво става.
Тя отговаря на втория сигнал.
— Здравей, мамо. Как е Ана?
— Няма промяна. Наблюдават нивото на кислорода.
Звучи изморена.
— Това нормално ли е?
— За преждевременно родено бебе, да.
— А Марго?
Мама не отговаря веднага.
— Тя е добре. Още е много слаба. Бързо се замайва, затова гледаме да си почива повече.
— Това не звучи добре.
— Ами много й се събра — казва мама. — Обеща да си почива.
Говорим си още малко, преди мама да каже:
— Почти стана време да отидем при Ана. Ще ти изпратя снимка.
— Добре. Ако можеш, целуни я от мен.
— Разбира се — отговаря тя и затваря.
Не слизам веднага долу. Имам чувството, че нещата не са така наред, както ги представя тя.
Понеделник, 28 декември
Сляпа среща№ 7
Изборът на леля Маги Мей
Не бихте очаквали цветарски магазин да е претъпкан в понеделника след Коледа и ще сте прави. С Оливия се опитахме да накараме баба да не отваря, но тя е непреклонна по отношение на работното време.
Едва половината служители са на работа и просто се размотават и чакат нещо да изскочи. С Оливия сме на щанда и се молим да дойдат клиенти, които ще ни спасят от ужасната скука.
Баба влиза в магазина и заявява:
— Днес всички градински статуи са на половин цена. Надявам се, че ще се отървем от онези грозни джуджета, които дядо ти купи, докато ме нямаше в града.
— Да, наистина са ужасни. Не знам дали ще ги вземат и безплатно — казва Оливия.
Поглеждам я.
— Обзалагам се, че ще продам повече от теб.
Тя извива вежди.
— Добре.
Баба се потупва с пръст по брадичката.
— Ами имаме и един останал подаръчен ваучер за „Страхотен грил“. Какво ще кажете за двайсет и пет долара за победителя?
С Оливия плясваме длани. И започваме.
След два часа аз водя. С една продажба.
Оливия се опитва да продаде едно на старец, който идва за тор.
— Господин Крофърд, едно такова джудженце ще стои чудесно в градината ви! — казва тя с прекален ентусиазъм.
Той я гледа като осветен от фарове елен. Няма начин да иска това грозно нещо, но е твърде мил, за да откаже на Оливия. Особено когато тя е толкова настоятелна.
Накрая тя успява и започва да танцува победоносно, когато той излиза от магазина с джуджето под мишница.
— Сега сме наравно!
— Да, но има опасност той да е последният ни клиент за деня.
— Тогава нека свършим нещо полезно. Да огледаме например момчетата, които работят тук. Дядо ще трябва да доведе някой на рождения ден на баба, а той буквално не познава други хора.
Това ме кара да изправя гръб на стола. Бях се притеснявала за срещата, уредена от баба на Нова година, и изобщо не се сетих за нейния рожден ден. Затова оглеждам всеки, който минава покрай нас.
И тъй като днес персоналът е намален, вариантите не са много.
— Ранди, Джейсън, Чейс и Скот са единствените тук днес, а двама от тях са женени. Сигурна съм, че Чейс е издирван от закона — казвам аз. — Ще трябва да говориш с дядо. Виж дали има нужда от помощ при избора.
— Е, поне всички ще са на рождения ден на баба. Вероятно няма да се налага да излизаш някъде с него.
Кимам и вадя графика за следващата седмица, за да видя кой още ще е на работа. Оливия чете над рамото ми.
— Уес и Чарли ще работят във вторник.
— Виждам — отговарям.
Дали знае, че нещата между мен и Уес станаха странни?
Обляга брадичка на рамото ми.
— Уес и семейството му са канени на рождения ден, така че има вариант дядо да избере него. Но пък може би знае, че сте само приятели.
Да, тя няма представа, че си падам по Уес. Вероятно ще е най-добре да не споменавам за онази неслучила се целувка.