Уипъл останал с впечатлението, че е чакала Гантворт, но той не се е появил.
Той също не знаел нищо за Емил Бонфис, нито пък за заплашителни писма. Предната вечер Гантворт не бил у дома между осем и полунощ. Уипъл не могъл да го види добре, когато се прибрал, за да ни каже бил ли е възбуден, или не. Гантворт обикновено излизал с по стотина долара в джоба.
— Погледнете на бюрото и ми кажете дали нещо, което е взел тази вечер със себе си, не липсва — размърда се О’Гар.
— Не, сър. Май всичко е тук — часовникът и верижката, парите, бележникът, портфейлът, ключовете, носните кърпи, писалката — за друго не се сещам.
— Излизал ли е тази вечер Чарлс Гантворт?
— Не, сър. Двамата с госпожа Гантворт си бяха у дома през цялото време.
— Сигурен ли сте?
Уипъл се умисли.
— Да, сър. За госпожа Гантворт съм съвсем сигурен. Да си призная, не съм виждал господин Чарлс от около осем часа до единайсет, когато слязоха с този господин. — Той посочи мен. — Но съм уверен, че си е бил у дома. Така ми каза госпожа Гантворт.
Тогава О’Гар го попита нещо, което ме озадачи.
— Какви копчета за яка носеше господин Гантворт?
— Питате за господин Леополд ли?
— Да.
— Златни, масивни. С марката на лондонски златар.
— Ще ги познаете ли, ако ги видите?
— Да, сър.
Пуснахме Уипъл да си върви.
Когато останахме сами с О’Гар пред бюрото с куп веществени доказателства, които не ми говореха нищо, подхвърлих:
— Не мислиш ли, че е време да ми светнеш за това-онова?
— Сигурно, слушай! Някакъв бакалин на име Лагъркуист карал тази вечер през Голдън Гейт Парк и минал край кола със загасени фарове, паркирана в тъмна алея. Зад волана мернал човек, но начинът, по който седял, му се видял неестествен и съобщил за това на първия срещнат полицай.
Патрулният отишъл да провери и намерил на шофьорската седалка Гантворт — мъртъв, с разбита глава, а това тука — той сложи ръка върху окървавената пишеща машина — било на мястото до него. Станало е в десет и петнайсет. Лекарят каза, че черепът на Гантворт е бил строшен с тази машинария.
Установихме, че джобовете на убития са били преровени щателно. Всички тия работи, дето ги виждаш, с изключение на новия портфейл, бяха в колата, разхвърляни на пода или по седалките. И парите намерихме там — към сто долара са. Между хартиите открихме и това.
Той ми подаде лист, на който на машина беше написано:
„Л.Ф.Г.,
Искам си моето. 10 000 километра и 21 години не могат да те скрият от жертвата на твоето предателство. Смятам да си върна онова, което открадна.
— Л. Ф. Г. трябва да е Леополд Ф. Гантворт — предположих аз. — А Е. Б. — Емил Бонфис. Двайсет и една години назад — значи хиляда деветстотин и втора, а десет хиляди километра е горе-долу разстоянието от Париж до Сан Франциско.
Оставих писмото и взех кутийката за бижута. Беше от имитация на черна кожа, подплатена отвътре с бял сатен и без никакви знаци по нея.
Огледах патроните. Бяха два, за „Смит и Уесън“, четирийсет и пети калибър. Върху меките им оловни върхове бяха издълбани дълбоки кръстове — стар трик, при който куршумът се разплесква като чиния, когато удари целта.
— И тях ли намерихте в колата?
— Да, както и това.
От джоба на жилетката си О’Гар измъкна къс кичур руса коса с косми, дълги между два и половина и пет сантиметра. Бяха отрязани, а не изскубнати с корените.
— Нещо друго?
Веществените доказателства сякаш нямаха свършване.
Той вдигна от бюрото новия портфейл, за който Уипъл и Чарлс Гантворт казаха, че не бил на убития, и ми го подхвърли.
— А това открихме на пътя, на три-четири метра от колата.
Не беше от скъпите и нямаше марка на производителя, нито надпис с името на притежателя. В него имаше две десетачки, три малки изрезки от вестници и списък, натракан на машина, с шест имена и адреси. Първи в него бе Гантворт.
Трите изрезки явно бяха от личните обяви в различни вестници, защото не бяха с еднакъв шрифт. Те гласяха:
„Джордж. Всичко е уредено. Не изчаквай прекалено дълго. Д. Д. Д.“
„Р. X. Т. Не отговарящ Фло“
„Капи. Точно в дванайсет и гледай внимателно. Бинго“
Имената и адресите под тези на Гантворт бяха следните:
Куинси Хийткоут — Денвър, Саут Джейсън Стрийт № 1223
Б. Д. Торнтън — Далас, Хюз Съркъл № 96
Лутър Г. Рандъл — Портсмут, Кълъмбия Стрийт № 615
Дж. X. Бойд Уилис — Бостън, Харвард Стрийт № 5444