— Но какво общо имам аз с това? — запита Николай.
— Съвършено нищо. Първоначално Буше се заинтересува от вас, защото предполагаше, че сте свързан с научната организация. След като разбра грешката си, той реши да ви използва като примамка. От различни източници му бе станало известно, че събирам информация за експериментите на йоанитите. Трябваше да ви замеси в тяхната дейност и после да ви тласне към мен. По този начин можеше да бъде сигурен, че ще вкара свой човек в организацията. А аз нямаше да му попреча, дори да се досетя, понеже (според сполучливото сравнение на мосю Мишин) това бе приет дамски гамбит. Единствената пречка — Гастон — беше умело отстранена от приятели на Буше. Но в бързината уважаемият полицай допусна и малка грешка. Идиотска грешка, както става и в най-добрите планове. Слухът за участието ви в акцията бе разпространен още преди нейното осъществяване. И все пак, ако прескочим този незначителен дефект, гамбитът бе разигран безупречно. Скъпият Буше не знае само едно — че след два-три дни просто няма да има с кого да играе. Евакуацията почти е приключила. Скоро заминавам и аз. За три години моите майстори успяха да възстановят нещо, с което навярно не разполага никой друг в Европа — транспортен самолет „Скайхорс 2015“ с вертикално излитане. Сега той е долу, в подземията, и чака да ме отнесе към Сицилия. Може да отнесе и вас, Бенев. Място има, а в малкото години, които ми остават, ще се нуждая от сигурни хора. Какво ще кажете?
Николай се озърна към Мишин.
— Приеми, Коля — кимна руснакът. — Аз заминавам. Буше няма да ти прости провала. Съгласен си, нали така? Съгласен е, мосю Луи, няма какво да го питате.
За момент изпитателният поглед на стареца се спря върху лицето на Николай.
— Добре… Така и предполагах. Остава да убедим нашия стар отец Донован.
— Няма да дойда, Луи — тихо каза свещеникът. — Вече говорихме за това. Пък и с какво мога да ти помогна? Не съм нито учен, нито мафиот.
— Не одобряваш плановете ми — огорчено поклати глава мосю Луи.
— Грешиш — възрази Донован. — И двамата с Бержерон грешите. Никога не съм отричал необходимостта от възраждане на цивилизацията. Просто смятам, че докато вие строите нейната материална основа, някой трябва да се погрижи и за душите на хората.
— Значи оставаш заради сиропиталището?
Свещеникът кимна.
— Заради него… и всичко друго.
Мишин скочи от мястото си — смешен, нелеп и до болка трогателен в порива.
— Ела, отче! Ще ти намерим и там сираци. Сто, хиляди… Селяните ще те обожават…
Той не довърши. Прекъснаха го едновременно два звука — внезапната стрелба зад прозореца и звънът на телефона върху бюрото.
Мосю Луи вдигна слушалката.
— Да? Спокойно, Алфюнс, спокойно… Така… Да, разбирам… Без паника, няма нищо страшно. Действай по план номер две. Пилотите и хората за евакуация да се явят веднага при самолета. Специално внимание обърни на Бержерон и на книжата му… Да, точно така. Охраната да държи половин час, после всички да се изтеглят, както е уговорено.
Той затвори телефона и невъзмутимо се изправи иззад бюрото. Стрелбата за момент затихна, после се разгоря с нова сила.
— Атакуват ни — промърмори старецът. В гласа му не се усещаше тревога, той по-скоро изглеждаше развеселен от неочакваните събития. — Буше се оказа хитрец, дължа му извинение за подценяването. Водил е играта не като шах, а като покер… какъв номер, а? Всичките му ходове са били блъф, за да повярвам, че още не е готов за нападение. Е, да вървим, господа.
С широка и удивително лека за годините му крачка той се отправи към вратата, където стоеше неизвестно кога влезлият Лукас.
— Горкият Буше — тихичко се изсмя мосю Луи, докато се наместваше в тясната кабина на асансьора. — Рискува всичко… и в крайна сметка ще остане с празни ръце. Жал ми е за него.
В подземието вече ги чакаха няколко души, между които нервно пристъпваше от крак на крак Бержерон с черно куфарче в ръка. Очевидно плановете за спешна евакуация бяха разработени безупречно. Ален Буше щеше да завладее само празното имение и един ядрен реактор — без специалисти, които да му обяснят как действа.
Мосю Луи направи три крачки по коридора, после спря и се обърна към отец Донован.
— Все още има време да размислиш. Няма ли да дойдеш?… Добре, добре. Разбрах. Можеш да вземеш моторницата, тя вече няма да ми трябва. Сбогом, приятелю. Моли се за мен.