— Ще се моля — обеща свещеникът и отвори една желязна врата, зад която се виждаше дълъг, зле осветен тунел.
— Почакай, отче — каза Николай. — Идвам с теб.
Изведнъж го обзе страх. Кога бе взел това решение? Защо допреди секунда не бе подозирал, че ще постъпи така безумно? И с какво, с какво можеше да помогне, ако заложеше живота си на карта? И все пак разбираше, че вече нищо не би го отклонило към лекия, спасителен път. В спокойните замислени очи на свещеника откри същото разбиране.
— Ти си луд! — избухна Мишин. — До довечера Буше ще ви види сметката и на двамата!
— Късно е за увещания, Мишин — властно изрече мосю Луи. — Всеки прави избора си. Довиждане, Бенев. Ако някога успеете да се доберете до Сицилия, ще бъдете добре дошъл.
Той рязко се обърна и закрачи по коридора, следван от своите хора, Бержерон и руснака, който все се озърташе през рамо и тихо ругаеше. Няколко секунди Николай стоя неподвижно до асансьора, гледайки как се отдалечават, после изтича да догони отец Донован.
— Защо го направи? — запита свещеникът, когато чу стъпките му зад гърба си.
Николай тръсна глава. Беше невероятно трудно да облече в думи онова, което изпитваше в момента.
— Защото… Просто не бях в състояние да те оставя сам. Струваше ми се, че ако се измъкна, това ще бъде предателство. Преди малко ти говореше за доброто, което задържа света над пропастта. Ако си прав… тогава човек не бива да мисли само за себе си, нали? Тогава всичко придобива по-друг смисъл… не знам дали ме разбираш. И дори глупавата, наивната постъпка става важна… Знам, че звучи нелепо… но сякаш за момент моето решение се оказваше най-главната от безбройните нишки във въжето.
— Може би, Ник — замислено промърмори Донован. — Може би…
Тунелът ги изведе към неголяма подземна зала, сред която тъмнееше правоъгълен басейн. Върху водата леко се полюшваше моторницата, за която бе споменал мосю Луи. Отляво тесен канал водеше към езерото и през отвора нахлуваше червеникавата светлина на късния следобед. Край ръба на басейна бяха оставени два варела с бензин. Чисто прахосничество, помисли Николай, пресмятайки с инстинктивната комбинативност на контрабандист, че един подобен варел би могъл да му осигури безгрижен живот поне за две години.
Отец Донован скочи в моторницата, провери резервоара и махна с ръка.
— Качвай се, момче! Да се измъкваме, докато е време.
Седнал отпред до него, Николай изпита още едно почти забравено усещане — мощната тръпка на двигателя, която разтърси моторницата и изпълни със силно пулсиращ рев малката зала. Водата в басейна закипя. Отначало неохотно, после все по-бързо, лодката се плъзна по канала към светлия отвор. След миг мрачният тунел остана назад, наоколо блесна оловносивото огледало на езерото и отец Донован зави надясно — на изток, по-далече от Велтбург.
Но пътят не беше чист. Преграждаха го четири лодки, четири стари спортни яхти, натоварени с въоръжени полицаи. Отзад, откъм града, се задаваха още десетина.
— Дръж се, Ник! — изкрещя свещеникът. — Ще минем помежду им!
Моторът изрева, носът се вирна напред и мощен тласък прилепи гърба на Николай към облегалката. Отсреща яхтите се приближаваха с шеметна бързина. Дулата на автоматите бяха насочени право към тях. Няма да се измъкнем, помисли младежът. Верига от ситни фонтанчета пробяга по водата на няколко метра от носа на моторницата. Край, край! Следващите изстрели щяха да бъдат точни, от упор. Но изстрели нямаше и изтръпнал от хладно очакване, Николай Бенев се вгледа в яхтите. Полицаите стояха като вкаменени и смаяно зяпаха някъде към брега. Той също се обърна натам и макар да знаеше какво ще види, дъхът му спря пред поразителното зрелище — над замъка бавно се издигаше огромен бял самолет.
С усилие на волята Николай отново завъртя глава напред. Яхтите вече бяха съвсем близо. Всички полицаи продължаваха да гледат нагоре… всички освен един.
Буше!
За секунда погледите им се кръстосаха. В очите на полицая пламтеше бясната злоба на измамен хищник. Загубих, казваха тия очи. Загубих всичко и някой ще ми плати за това, та дори ако трябва да загина, за да си отмъстя.
Бастунчето в ръцете му беше насочено към бегълците. Сред рева на моторницата не се чу изстрел, но върху защитното стъкло, отпред и малко вляво на отец Донован, разцъфна бяла звездичка. Изпълненият с ненавист поглед на Буше се плъзна край тях и остана назад.