— Не, спомни си какво се случи с мен в Отвъдното. Там човек може да осъществи всичко, което желае, но такова осъществяване не носи удовлетворение. Същото е валидно и за земното измерение, само че тук всичко се осъществява по-бавно. Ние можем да пожелаем и предизвикаме осъществяването на всяко наше желание, но истинското удовлетворение, идва само когато сме в съгласие с вътрешната си посока и Божественото ръководство и следваме своята интуиция. Единствено тогава нашата воля служи на целите, които сме си поставили. В този смисъл ние ставаме сътворци с Божественото начало. Сега разбираш ли, как това познание поставя основите на Десетото откровение? Ние започваме да се научаваме да използуваме визуализацията по съшия начин, както това става в Отвъдното. По този начин се синхронизираме с другото измерение, което ни помага да съкратим разстоянието между Небето и Земята.
Кимнах с пълно разбиране. Уил няколко пъти вдъхна дълбоко, долепи ръка по-плътно до гърба ми и ме накара да си представя в пълни подробности лицето на Чарлин. В началото не стана нищо, но след това изведнъж почувствах прилив на енергия, която ме тласна напред и ме понесе в безумен вихър.
Носех се с фантастична скорост през някакъв многоцветен тунел. Бях в пълно съзнание и се удивлявах, защо не се страхувам, а чувствам разбиране, удовлетворение и покой. Сякаш съм бил тук и преди. Когато престанах да се движа, се озовах обгърнат от топла бяла светлина. Огледах се за Уил и го усетих малко по-назад вляво от мен.
— А, ето те и теб — каза той и се усмихна. Устните му не се движеха, но аз ясно чувах гласа му. После обърнах внимание на тялото му. То изглеждаше, както обикновено, но озарено от вътрешна светлина.
Вдигнах ръка към него и забелязах, че и моето тяло изглеждаше по същия начин. Преди да го докосна, на няколко сантиметра от ръката му почувствах силно магнитно поле. Опитах се, но не можах да проникна през силовото поле, тялото му се отдръпна.
Уил едва не избухна в смях. Такъв смях го беше напушил, че ме накара сам и аз да се разсмея.
— Удивително, нали? — попита той.
— Вибрационното ниво тук е по-високо, отколкото край Селестинските руини — отвърнах. — Знаеш ли къде сме?
Уил мълчеше, оглеждайки околността. В пространството, което ни обграждаше, имаше перспектива за горе и долу, но се намирахме насред въздуха и отникъде не се виждаше хоризонт. Отвсякъде бяхме обгърнати в бяла светлина.
Накрая Уил каза:
— Това е една перспектива. Попаднах тук за малко, когато си представях лицето ти; и други души имаше наоколо.
— Какво правеха?
— Грижеха се за хората, които току-що са дошли след смъртта си.
— Какво? Искаш да кажеш, че това е мястото, където хората идват непосредствено след като умрат?
— Да.
— Ами защо ние сме тук? Дали не се е случило нещо с Чарлин?
Той се обърна право към мен.
— Не, мисля, че не. Нали ти разказах какво стана с мен, когато започнах да си представям твоя образ. Обходих много места, преди да те открия край водопадите. Тук сигурно трябва да узнаем нещо, преди да намерим Чарлин. Да почакаме да видим, какво ще стане с тези души — и той посочи с глава вляво, където на десетина метра от нас се появиха няколко силуета.
Застанах нащрек.
— Уил, откъде знаеш, че имат добри намерения? Ами ако се опитат да ни обсебят или нещо подобно? Той ме изгледа сериозно.
— Ами на Земята как се разбира, когато някой иска да те обсеби?
— Долавя се. Човек усеща, че някой се опитва да го манипулира.
— И какво друго?
— Че му изсмуква енергията, чувства се оглупял, объркан.
— Точно така. И в двете измерения е същото. Силуетите се откроиха по-ясно, а аз продължавах да бъда нащрек. Почувствах се обаче изпълнен с любов и укрепваща енергия, която се излъчваше от техните тела, състоящи се сякаш от златистобяла светлина, която плуваше и танцуваше пред погледа ми. Лицата им имаха човешки очертания, но в тях не можеше да се гледа направо. Не можех да преценя и броя им. Веднъж изглеждаха три-четири, след едно мигване само бяха шест, после отново три, и всички ту се явяваха, ту се скриваха от погледа. Вкупом изглеждаха като просветващ, рисуван облак със златист цвят на белия фон.
Няколко минути по-късно зад останалите изникна друг силует, само че в ясен фокус и с тяло, озарено като моето и на Уил. Доколкото можахме да преценим, това бе мъж на средна възраст. Той се огледа като обезумял, но като видя духовната група сякаш си отдъхна.
Когато насочих вниманието си към него, установих, за своя голяма изненада, че долавям мислите и чувствата му. Стрелнах с поглед Уил, който ми кимна в знак, че също долавя реакциите му.