Тя млъкна и навлажни кърпата, с която бе превързала глезена ми, подир което продължи:
— Убедена съм, че първата крачка в този процес, е да се разбере какъв страх е породил здравословния проблем. Това отпушва енергийния блокаж в тялото и дава възможност за съзнателно лечение. Следващата стъпка е да се приеме енергия, която да се съсредоточи на мястото на блокажа.
Канех се да попитам как става това, но тя ме прекъсна.
— Хайде, опитай се да повдигнеш нивото на енергията си, колкото можеш.
Послушах съвета й и започнах да наблюдавам красотата, която ме заобикаляше и съсредоточих цялото си внимание върху вътрешната си духовна връзка с нея, като изпитах огромна любов. Постепенно цветовете станаха по-живи и съзнанието ми започна да възприема всичко наоколо по-ярко. Почувствах, че и тя издига нивото на своята енергия заедно с мен.
Когато усетих, че вибрацията ми се е повишила достатъчно, погледнах към нея. Тя ми се усмихна.
— Добре, сега можеш да насочиш цялата енергия към блокажа.
— Как да стане това? — попитах аз.
— Ориентирай се по болката. Тя е за това, за да ти помогне да се концентрираш.
— Какво? Не е ли смисълът да се освободиш от болката?
— Така за жалост се смята обикновено, но болката всъщност е сигнал.
— Сигнал ли?
— Да — каза тя, като натисна стъпалото ми на няколко места. — Как те боли в момента?
— С пулсираща, но не много силна болка. Тя отви кърпата.
— Съсредоточи вниманието си върху болката и се опитай да я почувстваш колкото се може повече. Определи точно откъде идва.
— Зная откъде идва, от глезена.
— Да, но глезенът е твърде широко понятие. Откъде по-точно?
Съсредоточих се върху болката. Тя се оказа права. Възприемах я, сякаш бе обхванала целия глезен. Но когато обтегнех крака си с пръстите нагоре, болката се съсредоточаваше в лявата връхна част на ставата и около сантиметър по-навътре.
— Добре, направих го — казах аз.
— А сега съсредоточи цялото си внимание на това място. Концентрирай се там с цялото си същество.
Няколко минути не казах нищо. При пълна концентрация напълно усетих това място на глезена си. Забелязах, че всички останали усещания на тялото ми — дишането, чувстването на ръцете и краката, лепкавата пот по гърба ми — останаха на заден план.
— Почувствай болката докрай — напомни ми тя.
— Добре — казах аз. — Това и правя.
— Какво става с болката? — попита тя.
— Още я усещам, но леко се е променила. Чувствам я по-топла, не толкова натрапчива, повече като изтръпване. — Докато говорех, започнах отново да усещам болката по стария начин.
— Какво стана? — попитах аз.
— Убедена съм, че болката има и друга функция, освен да ни предупреди, че нещо не е в ред. Тя указва точно откъде идва проблемът, като сигнал, който можем да проследим в тялото си и да насочим вниманието и енергията си точно на това място. Сякаш болката не може да остане, когато насочим вниманието си към нея. Разбира се, в случай на остра болка, когато концентрацията е невъзможна, можем да използваме лекарства, за да я облекчим, макар че, според мен, най-добре е да остане известна болка, за да ни служи като ориентир.