ПРИПОМНЯНЕ
На следната сутрин се събудих внезапно от остър писък на ястреб високо над главата ми. Вслушвах се няколко мига, като си го представях как величествено кръжи. Той изпищя още веднъж и млъкна. Седнах и надникнах през платнището на палатката: денят бе облачен но топъл, лек ветрец подухваше във върхарите на дърветата. Бумтенето не се чуваше изобщо.
Извадих бинт от раницата си и внимателно превързах глезена. Болката се усещаше съвсем слабо. После изпълзях от палатката и се изправих. След малко се опитах да пристъпя на болния крак. Чувствах го отслабнал, но с леко накуцване можех да вървя. Питах се дали процедурата на Мая ми беше помогнала, или глезенът не е бил наранен толкова зле? Нямаше как да разбера.
Отново бръкнах в раницата, извадих дрехи за смяна, после взех мръсните съдове от снощи. Много предпазливо, вслушвайки се във всеки шум или движение, се отправих към потока. Намерих място, където можех да бъда прикрит, и влязох във водата, която беше хладна и освежаваща. Излегнах се, без да мисля за нищо, опитвайки се да се отърся от обзелата ме тревога, загледан в цветовете на листата над главата си.
Внезапно започнах да си припомням един сън от миналата нощ. Седях на скала… нещо се случваше…Уил беше там…и други хора. Смътно си спомнях пространство в синьо и златисто. Опитах се да си спомня още, но не успях.
Докато отварях туба с шампоан, забелязах, че дърветата и храстите наоколо внезапно бяха станали по-ярки. Споменът за съня неочаквано бе повишил моята енергия. Стана ми по-леко и аз бързо се окъпах, измих чиниите и, щом свърших, забелязах, че една скала отдясно много напомня тази, която бях видял в съня си. Спрях и я разгледах по-подробно. Гладка, средно голяма, формата и цветът й точно съответстваха.
Само подир няколко минути бях прибрал палатката, опаковал багажа и скрил всичко под някакви нападали клони. Подир туй, връщайки се до скалата, аз седнах и се опитах да си припомня синьото пространство и точното място, където Уил се намираше в съня ми. Виждах го отляво малко зад мен. В този момент си представих ясно лицето му, сякаш на снимка. Опитвайки се да си припомня точните детайли, възсъздадох представата и я обгърнах със синята светлина.
Само след секунда почувствах напрежение в слънчевия сплит и внезапно полетях през цветовия тунел. Когато спрях, пространството наоколо ми бе бледосиньо и лъчисто, а до мен се намираше Уил.
— Слава Богу, върна се! — каза той и приближи. — Вибрацията ти толкова се бе понижила, че не можех да те намеря.
— Какво стана преди? — попитах аз. — Защо бумтенето се чуваше толкова силно?
— Не зная.
— Къде сме сега?
— На вибрационното ниво, където се проявяват сънищата.
Огледах се в синьото пространство. Нищо не се помръдваше.
— Бил ли си тук преди?
— Да, бях тук, преди да те намеря при водопадите, макар че тогава не знаех защо съм се озовал на това място.
Известно време и двамата се озъртахме наоколо, след което Уил попита:
— Какво стана с теб, когато се върна?
Описах му всичко, много развълнуван, като започнах с оценката на Джойл за разрухата на околната среда и обществото. Уил съсредоточено слушаше, като осмисляше всеки аспект на гледището на Джойл.
— Той е дал израз на Страха. Аз кимнах.
— И на мене така ми се струва. Мислиш ли, че е прав във всичко? — попитах.
— Страшното, според мен, идва оттам, че мнозина започват да наистина да вярват, че е така. Спомни си какво се казва в Деветото откровение: в процеса на духовно възраждане ще трябва да се преодолее съпротивата на Страха.
Погледнах Уил в очите.
— Срещнах и една жена.
Уил ме изслуша, докато му описвах преживяването си с Мая, как си бях навехнал глезена и нейната лечебна процедура.
Щом свърших, той се загледа замислен в далечината.
— Струва ми се, че Мая е жената от видението на Уилямс — добавих аз. — Жената, която се опитваше да спре войната с американските туземци.
— Нейното разбиране за лечебния процес е може би ключът за преодоляване на Страха. Кимнах му да продължи.
— Това изглежда логично — каза той. — Виж какво се случва. Ти дойде тук, за да търсиш Чарлин, а се срещна с Дейвид, от когото си узнал, че Десетото откровение води до по-голямо познание на духовното възраждане, което обхваща планетата.
— А как разбра за съня ми?
— Когато се върна внезапно на физическото ниво, се опитах да те намеря, но не можах. След като изчаках, започнах да виждам лицето ти и се пренесох тук. Миналия път на това място не можах да доловя точно какво става, но сега разбирам по какъв начин сънуваме.