Тръснах глава, защото не можех да схвана думите му.
Той посочи душите.
— Осъществява се някаква синхронна среща. Съществата, които виждаш, явно са се озовали тук, както и аз преди, по стечение на обстоятелствата. И сега може би чакат да видят кой ще се появи в сънното си тяло.
Внезапно бумтенето се усили и аз не можах нищо да отвърна. Почувствах се замаян и объркан. Уил приближи до мен и отново докосна гърба ми.
— Остани с мен! — каза той. — Необходимо е и двамата да видим какво става тук.
Аз се опитах да се отърся от замайването и в този момент забелязах, че отвъд тези души се появи нещо друго. В първия момент си помислих, че прииждат още, но след това разбрах, че тази форма бе много по-голяма от всички предшестващи. Накрая осъзнах, че пред очите ми се разкрива цялостна холографска сцена с действащи лица, декори, диалог. В центъра на действието имаше едно лице, което ми бе отнякъде познато. След като се концентрирах, разбрах че това е Джойл.
Сцената започна да се разгръща пред очите ми като филмов сюжет. Напрегнах се да го проследя, но съзнанието ми бе все още замъглено; не разбирах какво става. Когато разговорът се оживи, душите и журналистът дойдоха по-близо едни към други. След няколко минути драмата свърши и всички изчезнаха.
— Какво стана? — попитах аз.
— Човекът в центъра на сцената сънуваше — каза Уил.
— Това беше Джойл. Онзи, за когото ти разказах — отвърнах му.
Уил се обърна към мен много изненадан:
— Сигурен ли си?
— Да.
— Разбра ли какво му се яви насън току-що?
— Не съвсем. Какво беше?
— Той сънуваше някаква война — че бяга сред разтърсван от бомби град, мислейки само за това как да се спаси. Когато най-сетне успя да се измъкне от този кошмар и се изкачи на една планина, откъдето се обърна да види града, той внезапно си спомни, че му е било заповядано да се срещне с група военни, за да снабди една секретна част с новоизобретено устройство за дезактивиране оръдията на противника. Сега разбираше ужасен, че и групата, и целият град бяха подложени на унищожение пред очите му, понеже той не бе изпълнил задачата си.
— Кошмарен сън — казах аз.
— Да, но той има своя смисъл. Когато сънуваме, ние несъзнателно се пренасяме в нивото на сънищата, където идват други души да ни помогнат. Не забравяй ролята на сънищата — те ни подсказват как да решаваме ситуациите, в които се намираме в живота. Седмото откровение ни учи да тълкуваме сънищата като съпоставим сюжета на съня с реалната житейска ситуация, пред която сме изправени.
Обърнах се да погледна Уил.
— Но каква е ролята на тези души?
Щом зададох въпроса си, започнах отново да се движа. Уил продължаваше да държи ръката си на гърба ми. Когато спряхме, светлината започна да става наситено зелена, но наоколо се забелязваха красиви златисти вълни. Съсредоточих се и златистите ивици се очертаха като отделни души.
Обърнах поглед към Уил, който широко се усмихваше. Настроението тук бе празнично и весело. Някои от душите, които виждах точно пред нас, се приближиха и образуваха група. Лицата им бяха открити и усмихнати, макар че все още не можеха да останат фокусирани по-дълго време.
— Те преливат от любов — казах аз.
— Виж дали можеш да почерпиш от техните познания — посъветва ме Уил.
Щом се обърнах към тях с това намерение, разбрах, че тези души бяха свързани с Мая. Възхищаваха се от прозренията й напоследък и че бе успяла да разбере житейската задача, която й бе зададена чрез нейните родители. Те явно знаеха, че Мая е преоценила своя живот, разбрала е смисъла на Шестото откровение и бе на крачка от това да си спомни предназначението, което трябва да изпълни в този живот.
Обърнах се към Уил, който ми даде да разбера, че и той вижда тези представи.
Точно в този момент отново чух бумтенето; стомахът ми се сви. Уил здраво ме хвана за раменете и гърба. Когато шумът най-сетне престана, вибрацията ми се бе силно понижила и аз погледнах към духовната група, за да почерпя от нейната енергия, опитвайки се да повиша своята. За моя изненада, те внезапно излязоха от фокуса ми и се отдалечиха на два пъти по-голямо разстояние.
— Какво стана? — попитах аз.
— Ти се опита да направиш връзка с тях, за да повдигнеш своята енергия — отвърна Уил — вместо да се съсредоточиш в себе си и да се свържеш с Божествената енергия в душата си. Веднъж ми се случи и на мен. Тези души няма да ти позволят да ги използваш вместо Божественото начало. Те знаят, че подобна идентификация няма да спомогне за твоето развитие.