Съсредоточих се в себе си и успях да възстановя енергията си.
— Как да ги накараме да се върнат? — попитах. Щом казах това, те се върнаха на предишното място. Двамата с Уил се спогледахме, след което обърнахме очи към групата. Той изглеждаше изненадан.
— Какво видя? — попитах.
Той посочи духовната група с глава, без да откъсва очи от тях, и аз отново съсредоточих цялото си внимание нататък, опитвайки се да почерпя от онова, което знаеха. Подир няколко мига пред погледа ми се появи Мая. Тя бе потопена в зеленото обкръжение. Чертите й бяха малко по-различни и вътрешно озарени, но аз бях абсолютно сигурен, че това е тя. Когато се съсредоточих върху лицето й, един холографски образ изникна пред нас — отново Мая по времето на онази война през деветнайсети век. Намираше се в дървена пристройка заедно с други хора, развълнувана как да спре конфликта.
Тя ясно чувстваше, че е нужно само да се разбере как хората да се сдобият с вътрешна сила. Вярваше, че е необходимо всички да се обединят около едно общо желание. Един млад, добре облечен човек я слушаше особено внимателно. В негово лице разпознах онзи едър мъж, който бе убит заедно с нея в гората. Видението се ускори и картината се премести в мига, когато тя направи неуспешният си опит да разговаря с военачалниците, и веднага след това се стигна до сцената в гората, където два мата с младия човек бяха убити.
Видяхме я как се събуди след смъртта си в Отвъдното и остана поразена, правейки Преглед на своя живот, колко самонадеяно и дори наивно се е опитвала да осъществи своята цел, да спре войната. Разбра, че мнозина от останалите са били прави; моментът не е бил дошъл. Хората нямаха достатъчно познания за Отвъдното, за да могат да осъществят една подобна цел. Още не.
Видяхме как, подир Житейската си панорама, тя се приобщи към зеленото обкръжение, заобиколена от същата духовна група пред нас. Беше поразително колко много израженията на лицата им си приличат. Имаше нещо общо отвъд отделните очертания, което много напомняше Мая.
Погледнах въпросително Уил.
— Това е духовната група на Мая — каза той.
— Какво имаш предвид? — попитах аз.
— Това е групата от души, с които тя влиза в синхрон — обясни той развълнуван. — Съвсем логично. Докато се премествах в пространството преди да те открия, натъкнах се и на друга група, която по някакъв начин напомняше тебе. Струва ми се, че беше твоята духовна група.
Преди да успея да кажа нещо, духовната група пред погледа ми се раздвижи. Отново се появи образът на Мая. Заобиколена от духовната й група в зеленото обкръжение, тя безмълвно се бе изправила при ярка бяла светлина, подобна на онази, която бяхме видели по време на Житейската панорама на Уилямс. Мая разбираше, че става нещо изключително важно. Способността й да съществува в Отвъдното бе намаляла и нейното внимание отново се бе съсредоточило към Земята. Тя можеше да види как бъдещата й майка, току-що омъжена, седеше на верандата и си мислеше, дали здравето й ще позволи да има дете.
Мая започваше да съзнава от какво значение за нейното развитие беше да се роди с такава майка. Тази жена таеше дълбоки страхове относно своето здраве и можеше да формира у едно дете траен интерес към проблемите на здравето. Това бе идеалното място, където можеше да се събуди интерес към медицината и лечението, при това не само на интелектуално ниво, в което егото се проявява с измислени теории, които не могат да отговорят на предизвикателствата на реалния живот. Мая знаеше, че има склонност да се поддава на нереалистични идеи и илюзии, и вече бе платила скъпо за своята безразсъдност. Това не биваше да се повтаря, още повече, че тя вече имаше подсъзнателен спомен за случилото се през деветнайсети век, който трябваше да й напомня да бъде много предпазлива. Не, този път не биваше да избързва, трябваше да разчита повече на себе си, и тази жена можеше да й създаде идеалните условия за това.
Уил ме погледна в очите.
— Разкрива ни се моментът, когато Мая е започнала да обмисля настоящия си живот — каза той.
Изведнъж Мая си представи как могат да се развият взаимоотношенията с майка й. Тя щеше да израсте в условията на майчината си негативност, страхове, на нейната склонност да обвинява лекарите, което можеше да събуди у Мая интерес към взаимоотношението между съзнанието и тялото и отговорността на пациента в процеса на лечение. Тя можеше да повлияе на майка си сама да вземе участие в собственото си възстановяване. Майка й можеше да стане нейния пръв пациент и доказателство, пример за предимството на новата медицина.