Тя съсредоточи вниманието си върху евентуалния си баща, който бе седнал на люлеещия се стол до жена си. От време на време жената задаваше по някой въпрос, а той й отвръщаше лаконично. Предпочиташе просто да седи и да размишлява, без много приказки. Мисълта му бе цялата обсебена от изследователски варианти и необичайни проблеми на биологията, които никой не си беше поставял преди — взаимоотношението между вътрешния смисъл на живота и имунната система. Мая видя какви бяха предимствата на неговия затворен характер. С него тя щеше да преодолее собствената си склонност да се отдава на илюзии; от самото начало щеше да й се наложи да разчита на себе си и да стане по-реалистична. Двамата с баща й можеха да имат общи научни интереси, и той можеше да преодолее своята затвореност и да й даде една практическа основа, върху която да изгражда новите си методики.
Тя ясно видя, че раждането при тези родители може да даде много и на тях самите. Докато родителите й можеха да стимулират у нея ранен интерес към лечителската професия, тя също можеше да подтикне тяхното развитие — майка й — към това да вземе лично участие в своето лечение, бащата — да се освободи от своята само-затвореност и склонност да живее сам със собствените си мисли.
Наблюдавахме как нейното видение се разгърна след очакваното раждане, към евентуалното й детство. Тя видя много определени хора, които идваха в нейния живот в точно определения момент, за да стимулират познанието й и медицинския й опит. В медицинското училище тя се срещаше точно с такива пациенти и лекари, които подтикнаха ориентацията й към алтернативна медицина.
Видението й се премести към нейния партньор от клиниката и изработването на нова система на лечение. А после видението й откри и още нещо — тя щеше да вземе участие в едно по-глобално пробуждане на съзнанието. Пред очите ни се разкри как тя намира Откровенията и се свързва с една от многото независими групи от хора, които ще започнат всяка в своята област да работят за една обща цел навсякъде по света. Тези групи щяха да си спомнят на по-висше ниво своето предназначение и да спомогнат да се преодолее противопоставянето в света.
Тя се видя увлечена в особено важен разговор с един от хората. Той бе едър, атлетичен, способен, облечен във военна униформа. За моя собствена изненада, разбрах, че тя знаеше, че това е същият човек, с когото бе убита през деветнайсти век. Когато се съсредоточих по-внимателно, бях още повече изненадан. Бях видял този човек в житейската панорама на Уилямс — онзи колега, на когото той не бе помогнал да се пробуди.
Видението на Мая се премести на ниво, което аз вече не успявах да възприема, тялото й се свърза с ослепителната светлина на онова ниво. Успях да разбера само, че нейното лично видение за възможностите на бъдещото й раждане бе поставено в контекста на едно по-широко видение, което обхващаше цялата история и бъдеще на човечеството. Тя изглежда виждаше евентуалния си живот от една върховна перспектива, неговото определено място в развитието на човечеството от минало към бъдеще. Долових всичко това, но не можах ясно да видя самите образи.
Видението на Мая свърши и тя отново можеше да се види в зеленото обкръжение, заобиколена от духовната си група. Сега всички те наблюдаваха една сцена, която ставаше на Земята. Явно нейните бъдещи родители бяха решили да имат дете и сега бяха увлечени в любовния акт, в който тя щеше да бъде зачената.
Духовната група на Мая бе издигнала своята енергия и в момента изглеждаше като белезникаво златисто кълбо, озарено от ярката светлина в дъното. Аз самият дълбоко почувствах тази енергия като състояние на невероятна любов и озарение. Двойката долу се прегръщаше във върховен любовен акт и от светлината се излъчваше бяло-зелена енергия, преминаваше през Мая и нейната духовна група и се вливаше в двойката. В момента на оргазъм енергията свърза телата им и тласна спермата и яйцеклетката към тяхното съдбовно единение.
Станахме свидетели на мига на зачатие и чудотворното сливане на двете клетки в една. В началото бавно, а после все по-бързо клетките започнаха да се делят и диференцират, докато оформиха тялото на едно човешко същество. Погледнах Мая, която с разделянето на всяка клетка започваше да става все по-смътна и разфокусирана. Когато накрая зародишът се разви, тя напълно изчезна от погледа. Духовната й група остана.
Можеше да се узнае още нещо във връзка с онова, което наблюдавахме, но аз загубих концентрация и го пропуснах. После внезапно цялата група изчезна и останахме само ние с Уил, споглеждайки се. Той бе ужасно развълнуван.