— Какво беше това? — попитах.
— Целият процес на раждането на Мая в сегашния живот — отвърна Уил, — запазен в паметта на нейната духовна група. Сигурно е трябвало да го видим: разпознаването на бъдещите й родители, целите, които си е поставила, и след това действителното й преминаване във физическото измерение при зачатието.
Кимнах на Уил да продължи.
— Забеляза ли какво стана? — попита той. — Самият любовен акт отваря врата между Отвъдното и Земното измерение. Духовните групи са в състояние на изключителна любов, отвъд онази която ти и аз можем да преживеем. Изключителна до степен, която напомня оргазъм. Кулминацията на сексуалния акт създава мост към Отвъдното, а онова, което ние преживяваме като оргазъм, е само проблясък от Отвъдното ниво на любов и вибрация, сякаш се е отворила врата и енергията е бликнала през нея, евентуално донасяйки една нова душа. Наблюдавахме как става това. Сексуалното сливане е сакрален момент, в който част от Небето се пренася на Земята.
Кимнах и се замислих над думите му.
— Оказа се, че Мая е знаела как ще се развие животът й, ако бъде родена от тези родители.
— Да, очевидно преди да се роди, всеки от нас вижда какъв ще бъде животът му, родителите му, насоката, в която ще се развие, специфичните му властни драми и как те могат да се преодолеят при съответните родители, за да бъде подготвен за онова, което може да осъществи.
— Наблюдавах всичко това, но ми изглежда толкова странно — казах аз. — Съдейки по онова, което сама ми разказа, Рождената й визия е далеч по-идеална от онова, което на практика се е получило — взаимоотношенията със семейството й например. Те не са се развили, както си ги е представяла. Майка й не е успяла да я разбере, да се опита да се пребори с болестта си, а баща й е бил толкова затворен, че тя е разбрала в какво се състоят неговите изследвания едва подир смъртта му.
— Това е нормално — каза Уил. — Видението преди раждането е идеално указание за задачите, които нашето висше Аз си поставя в живота, съвършеният сценарий, при условие, че всеки вярно следва вътрешния си глас. В действителност Рождената визия се осъществява само приблизително, според възможностите при реалните обстоятелства. Но ето че получихме още информация за Отвъдното, която хвърля светлина върху духовния ни опит на Земята, и по-специално върху смисъла на случайностите и реалното проявление на еволюционния ход. Когато чрез сън или интуиция разберем каква посока трябва да следваме в живота си и се появи точно желаното стечение на обстоятелствата, ние чувстваме прилив на жизнени сили, защото сме получили потвърждение на своето предопределение. Видяхме защо това е така. Когато интуитивно предусещаме нещо, което ще се случи, това е всъщност припомняне на нашата Рождена визия, на истинските ни намерения за дадения отрязък от духовния ни път. Нещата могат да не съвпадат буквално, защото хората имат свободна воля, но когато се доближим до осъществяването на автентичната си визия, ние изпитваме въодушевление, защото чувстваме, че вярно следваме своето духовно предопределение.
— Но каква е ролята на нашата духовна група във всичко това?
— Ние сме в постоянна връзка с нея. Тя знае за нас. Посветена е в нашата Рождена визия и следи живота ни, а подир туй ни съпътства, когато преживяваме Прегледа на своя живот в Отвъдното. Душите от нашата група пазят спомена за истинската ни същност през целия ни еволюционен път.
Той млъкна за миг и ме погледна право в очите.
— А когато ние сме в Отвъдното и някой от групата се роди във физическото измерение, нашата роля по отношение на него е същата. Ние ставаме част от духовната група, която го подкрепя.
— Значи, когато сме на Земята — разсъждавах аз — нашата духовна група ни внушава вътрешната ни интуиция и посока?
— Не, съвсем не. Доколкото мога да съдя от духовните групи, които наблюдавах, нашите интуиции и сънища идват от вътрешната ни връзка с Божественото. Духовните групи само ни вдъхват повече енергия и ни извисяват по определен начин, който не мога докрай да си обясня. Те издигат нашето съзнание и така ни помагат по-лесно да си спомним онова, което вече знаем.
Бях очарован.
— Ето, значи, как се обяснява моят сън и този на Джойл.
— Да, когато сънуваме, ние се свързваме отново с нашата духовна група и това подхранва възможността ни да си спомним онова, което всъщност знаем, за настоящата си житейска ситуация. Получаваме прозрение за намерението, с което сме дошли на Земята. Когато се събудим, можем да си го припомним, макар и изразено понякога чрез архетипни символи. Ти си по-отворен за смисъла на духовното и затова можа да си спомниш информацията на съня съвсем дословно. Припомнил си си автентичния ни план, според който е трябвало отново да се срещнем, и буквално си го сънувал. Джойл, от друга страна, не е така духовно отворен, и затова неговият сън му се яви по по-заобиколен, символичен начин. Той по-смътно си спомня своята Рождена визия и затова съзнанието му възприе посланието символично като война, в най-общия му вид. Според Рождената си визия той е възнамерявал да поеме отговорност и да помогне при решаването на проблема, пред който е изправена долината, давайки му ясно да разбере, че ако побегне, ще съжалява за това.