— Значи духовните групи винаги ни изпращат енергия, надявайки се да си припомним нашите Рождени визии? — попитах аз.
— Точно така.
— Затова ли групата на Мая бе толкова щастлива? Уил доби по-сериозно изражение.
— Бяха щастливи, защото тя си спомни причината, поради която е избрала родителите си, и по какъв начин житейският й опит я е подготвил за лечителското призвание. Но… това е само първата част от Рождената й визия. Тя има още какво да си спомня.
— Видях как в настоящия си живот тя отново се среща с онзи човек, с когото бе убита през деветнайсти век. Но някои неща не можах да разбера. Ти всичко ли разбра?
— Не съвсем. Имаше някои неща, свързани с надигащия се Страх. Те потвърждаваха, че Мая е част от седмината, които Уилямс видя, че се появяват. Ако се съди по Рождената визия на Мая, тази група ще успее да постигне висока степен на познание и да преодолее Страха, за да предотврати онова, което се готви в долината.
Исках да кажа още нещо, но почувствах режеща болка в стомаха, от която дъхът ми секна. В същото време бях оглушей от пронизителен трясък, който ме тласна назад. Както и преди, аз протегнах ръка към Уил, но видях само как лицето му загубва очертанията си. Опитах се да задържа образа му, но енергийното ми ниво рязко се понижи и аз почувствах, че падам.
ОТВАРЯНЕ ЗА ПОЗНАНИЕТО
Дявол да го вземе — казах си, когато се озовах отново на скалата край потока. Дълго стоях загледан в сивото небе, заслушан в шума на водата. Изглежда щеше да вали. Подпрях се на лакът и се огледах наоколо, внезапно почувствал умора и тежест в тялото, както предишния път, когато се върнах от другото измерение.
Едва успях да се изправя на крака. Усещах лека, пулсираща болка в глезена и, накуцвайки, се скрих в гората. Намерих багажа си и си приготвих храна, правейки всичко много бавно и без да мисля. Докато се хранех, продължавах да се чувствам изпразнен от всякакви мисли като след продължителна медитация. След туй постепенно започнах да се изпълвам с енергия, няколко пъти си поех дълбоко дъх и го задържах. Неочаквано до мен отново достигна бумтенето. Вслушах се и в съзнанието ми изникна неочаквана представа. Видях се как вървя на изток по посока на шума, за да разбера от какво е предизвикан.
Тази мисъл ме ужаси и отново ми се прииска да избягам. Бумтенето мигновено спря и зад гърба ми прошумоляха листа. Обърнах се и видях Мая.
— Ти май винаги се появяваш в подходящия момент — промърморих аз.
— Появявам ли се! Ти луд ли си? Търсих те навсякъде в околността. Откъде се взе?
— Бях край потока.
— Не е вярно, търсих те там — тя ме изгледа втренчено, после хвърли поглед към стъпалото ми.
— Как е глезенът ти?
Едва намерих сили да се усмихна.
— Много добре. Слушай, трябва да поговоря с теб.
— И аз трябва да поговоря с теб. Случи се нещо много странно. Един от горската охрана ме видя, когато отивах в града снощи, и аз му казах за положението с тебе. Той май не искаше да се вдига много шум и настоя да изпрати тази сутрин една камионетка да те докара. Казах му къде се намираш и му обещах, че ще го доведа тази сутрин. Стори ми се малко странен, затова реших да дойда преди него, но сигурно скоро и той ще е тук.
— Тогава трябва да се махаме — казах и побързах да се приготвя.
— Почакай малко! Кажи ми какво става — тя бе явно притеснена.
Спрях и я погледнах.
— Не зная точно, но някой провежда експеримент или нещо подобно в тази долина. Изглежда приятелката ми Чарлин е замесена в това и може да е в опасност. Изглежда става с мълчаливото съгласие на горската охрана.
Тя ме изгледа, опитвайки се да разбере за какво става дума.
Аз си събрах багажа и хванах ръката й.
— Повърви за малко с мен. Моля те. Имам още неща да ти казвам.
Тя кимна, взе си раницата и двамата се отправихме покрай потока. Разказах й всичко, откакто срещнах Дейвид и Уил, до Панорамата на живота на Уилямс и разговора си с Джойл. Когато стигнах до нейната Рождена визия, свърнах и седнах на една скала. Тя се облегна на дървото вдясно.