Изчаках няколко минути, след което реших да продължа на север, докато напълно се скрия в гората. Вървял съм не повече от пет минути, когато онзи човек внезапно се появи точно пред мене.
— Кой си ти? — попита той. Казах му името си и реших да бъда открит с него. — Опитвам се да намеря една приятелка.
— Тук е опасно — каза той. — Съветвам се да се върнеш. Това са частни земи.
— Ами ти защо си тук? — попитах. Той ме изгледа безмълвно.
Неочаквано си спомних какво ми беше казал Дейвид.
— Да не би да си Къртис Уебър? — попитах. Той ме изгледа и неочаквано се усмихна.
— Явно се познаваш с Дейвид Самотния орел!
— Имах кратък разговор с него. Той ми спомена за теб и ме помоли да ти предам, че ще дойде в долината и ще те намери.
Къртис кимна и обърна поглед към палатката.
— Става късно и трябва да се скрием. Хайде да идем в моята палатка. Може да прекараш нощта там. Последвах го надолу по склона и под укритието на големите дървета. Докато опъвах своята палатка, той запали газов котлон, за да направи кафе, и отвори рибена консерва. Аз извадих хляба, който Мая ми бе оставила.
— Спомена, че търсиш някого — каза Къртис. — Кого?
Разказах му накратко за изчезването на Чарлин и за това, че Дейвид я беше видял да отива в долината, а също — че е забелязана в тази посока. Не му разказах какво ми се случи в другото измерение, но споменах, че съм чул бумтене и съм видял коли.
— Бумтенето — отвърна той — идва от един енергиен блок; някой провежда тук експерименти. Само това мога да кажа със сигурност. Не зная дали се ръководи от секретна правителствена организация, или от частна групировка. Повечето от горската охрана явно не знаят за експеримента, но администрацията може би е уведомена.
— Обърнали ли сте се към средствата за масова информация или към местните власти във връзка с това?
— Още не. Проблемът е, че не всеки чува бумтенето.
— Да, зная.
Той се загледа към долината.
— Само ако знаех къде се намират. В частните земи на националния парк има стотици декари земя, където могат да бъдат. Струва ми се, че искат да си проведат експеримента и да изчезнат, преди да се разбере какво е станало. В случай, разбира се, че успеят да предотвратят възможните трагични последствия.
— Какво имаш предвид?
— Те са в състояние да съсипят това място, да го превърнат в зона на мрака, във втори Бермудски триъгълник, където физическите закони са непредвидими — и той ме изгледа. — Направо не е за вярване, колко щети могат да нанесат. Повечето хора нямат и представа за сложността на електромагнитните феномени. Според последните суперструнни теории например се приема, че радиацията може да прониква през девет енергийни нива, за да задвижи една матрица. Този уред е в състояние да разбие тези нива. Може да предизвика масови земетресения и дори пълно разграждане на определени области.
— Откъде знаете всичко това? — попитах аз. Лицето му помръкна.
— През 80-те години аз самият участвах в разработването на тази технология. Работех в международна корпорация, която се наричаше ДелТек, макар че по-късно, когато получих обгаряния, разбрах че ДелТек е фиктивно име. Сигурно сте чували за Алвин Тесла. Ние разработвахме много от неговите теории и прилагахме откритията му към други технологии, които ни предоставяше компанията. Странно е, че тази технология се гради на няколко несъвместими елемента, но в основни линии функционира на общ принцип. Представете си, че електромагнитното поле на Земята е една гигантска батерия, която може да дава огромна електрическа енергия, ако се включиш към нея както трябва. За целта се взема много сложно електронно захранващо устройство, което е математически изчислено така, че да обхваща определени статични резонанси. След това се свързват няколко такива устройства, които усилват и генерират напрежението, и при точни измервания всъщност може да се черпи енергия направо от пространството. Нужно е съвсем малко количество енергия за начало, една единствена фотоклетка или батерия, след което започва процес на самозахранване. Един уред с размера на топлинна помпа, би могъл да захранва няколко къщи и дори малка фабрика. Възникват обаче два проблема. Първият е, че точното настройване на тези мини-генератори е невероятно сложно. Ние разполагахме с едни от най-усъвършенстваните компютри, които съществуват, но не успяхме да направим всички изчисления. Второ, открихме, че когато се опитаме да увеличим общото захранване отвъд този относително малък размер, пространството около генератора ставаше много нестабилно и започваше да се изкривява. Тогава не знаехме това, но то започваше да черпи от енергията на друго измерение и ставаха странни неща. Веднъж целият генератор изчезна, точно както се бе случило по време на филаделфийския експеримент.