— Да, той мислеше за теб.
Къртис ме наблюдаваше внимателно, когато продължих да му разказвам за това, как Уилямс бе разбрал, че двамата с Къртис е трябвало да работят за преодоляването на Страха… и за спирането на този експеримент.
— Не разбирам — каза Къртис — какво е имал предвид, като е говорил за нарастващия Страх?
— И аз не зная съвсем точно. Има нещо общо с това, че известен процент от населението отказва да повярва в появата на ново духовно съзнание. Те смятат, че човешката цивилизация дегенерира. Това поляризира мненията и вярванията. Човешката култура не може да продължи да еволюира, докато не се преодолее тази поляризация. Надявах, че ти ще си спомниш нещо в тази връзка.
Той неразбиращо ме изгледа.
— Не зная нищо за тази поляризация, но съм решен да спра експеримента — на лицето му отново се изписа гняв и той отмести поглед встрани.
— Изглежда, Уилямс бе разбрал, как може да стане това — казах аз.
— Но ние никога няма да узнаем, нали?
Докато изричаше тези думи, пред очите ми премина видение за това, как Къртис и Уилямс разговарят на билото на хълма, сред поляна, заобиколена от няколко големи дървета.
Къртис донесе храната, като изглеждаше все още разстроен, и ние се хапнахме смълчани. Когато после се изправих и се облегнах на едно младо дърво, погледнах към хълма и поляната над нас. Четири-пет огромни дъба я заобиколяха в почти съвършена полудъга.
— Защо не опъна палатката си на височинката? — попитах Къртис и му посочих мястото.
— Не зная — отвърна той. — Мислех си, но ми се стори много открито или може би твърде енергетично. Казват му Издайната могила. Искаш ли да идем дотам?
Кимнах и тръгнахме. Над гората се спускаше сивкав здрач. Къртис вървеше пред мен, като споменаваше по нещо за красотата на дърветата и храстите. Въпреки здрача, от върха се откриваше почти четвърт миля на североизток. Над дърветата на изток изгряваше почти пълна луната.
— Да седнем по-добре — посъветва Къртис. — Не е хубаво да ни виждат.
Дълго седяхме смълчани, като се възхищавахме на гледката и чувствахме енергията. Къртис извади едно фенерче от джоба си и го остави на земята до себе си. Бях като хипнотизирай от пъстротата на есенните цветове.
В този момент Къртис вдигна поглед и попита:
— Усещаш ли някаква миризма, може би дим? Веднага погледнах към гората, предполагайки, че може да е горски пожар, и взех да душа въздуха.
— Не, струва ми се, че не. Излъчването на Къртис се промени и настроението му стана носталгично.
— Какъв дим имаш предвид?
— Цигарен дим.
В светлината на изгряващата луна ми се стори, че той се усмихва замислено, сякаш си припомняше нещо. И тогава неочаквано и аз започнах да подушвам дима.
— Какво е това? — попитах аз и отново се огледах. Той улови погледа ми.
— Доктор Уилямс пушеше цигари с точно такъв аромат. Не мога да повярвам, че е починал.
Докато си говорехме, миризмата отлетя и аз не обърнах внимание на станалото. Приятно ми беше да седя и да гледам към пелина и огромните дъбове наоколо. И в този миг най-неочаквано осъзнах, че тъкмо тук си бях представял срещата между Уилямс и Къртис. Тя трябваше да се състои точно на това място!
Само след секунди отвъд дърветата се очерта някакъв силует.
— Виждаш ли нещо отсреща? — тихо попитах Къртис и посочих нататък.
Щом казах това, силуетът изчезна. Къртис започна да се взира.
— Какво? Нищо не виждам.
Аз нищо не казах. По някакъв интуитивен начин започнах да получавам познание, точно както го бях получавал от духовните групи, само че сега връзката ми бе по-далечна и чудновата. Долових нещо, свързано с енергийния експеримент — потвърждение на предположенията на Къртис. Експериментиращите наистина се опитваха да се насочат към отворите между измеренията.
— Току-що си спомних — внезапно каза Къртис — един от апаратите, върху които доктор Уилямс работеше цяла година, беше една микровълнова система за проектиране на далечно разстояние. Обзалагам се, че тъкмо това използват, за да се фокусират към отворите. Но как успяват да разберат къде се намират тези отвори?
Аз веднага долових отговора. Някой духовно отворен човек ги насочва и те уточняват пространственото приближение чрез компютър. Не разбирах докрай всичко.
— Има само един начин — каза Къртис. — Някой трябва да им покаже тези места с по-високо енергийно ниво. Тогава биха могли да направят карта на енергийния профил на местността и да се насочат точно като я сканират с насочен лъч. Много е възможно самият човек да не знае какво вършат — той поклати глава. — Това са злодеи — не може да има и съмнение. Как могат да правят всичко това?