Сякаш от Отвъдното долових някакъв отговор, макар да не можах напълно да го разбера, но явно поведението на тези хора имаше някакво обяснение. То беше свързано със Страха — него трябваше първо да разберем, за да го преодолеем.
Погледнах към Къртис, който бе дълбоко потънал в мислите си.
Накрая вдигна поглед към мен и каза:
— Ще ми се да зная, откъде се е надигнал този Страх тъкмо сега?
— Когато се извършва преход от една култура към друга — отвърнах — старите убеждения и възгледи започват да се рушат и да се създават нови традиции, при което възниква чувство за несигурност. Докато едни хора се пробуждат и се свързват вътрешно с любов, което им позволява да еволюират по-бързо, на други започва да им се струва, че промените са твърде ускорени и те загубват ориентири. Започват да изпитват страх и да се опитват да се налагат, за да черпят енергия от другите. Това противостоене на Страха може да се окаже много опасно, защото хората, обладани от Страх, са способни на крайности.
Докато говорех това, имах чувството, че развивам идеите на Уил и Уилямс, но в същото време определено ми се струваше, че е нещо, което винаги съм знаел, но за което не съм си давал сметка до този момент.
— Доколкото разбирам — каза Къртис убедено — това е причината онези хора така настоятелно да искат да унищожат тази долина. Те съзнават, че цивилизацията е пред разпадане, и няма да се чувстват сигурни, ако не се сдобият с повече власт. Но аз няма да допусна да стане това. Ще го взривя така, че нищо няма да остане от него.
Аз продължително го изгледах.
— Какво имаш предвид?
— Точно това, което казах. Бил съм експерт по взривни устройства. Зная как да го направя.
Сигурно съм изглеждал разтревожен от думите му, защото той каза:
— Не се безпокой, ще го направя така, че никой да не пострада. Не искам да ми лежи на съвестта. Започнах да долавям нова информация.
— Всяко насилие — казах аз — само влошава нещата, не виждаш ли?
— Има ли друг изход?
С крайчеца на окото си, зърнах отново силуета, който веднага изчезна.
— Не зная точно какъв — казах аз. — Но ако се обърнем срещу тях с гняв и омраза, те ще виждат в наше лице само врагове. Това още повече ще ги обедини. Страхът им само ще се засили. Групата, която си представи Уилямс, имаше друга цел. Ние трябва да си спомним Визиите, които сме имали преди раждането си…и по-нататък една нова, всеобхватна Визия на Света. Този израз ми дойде отнякъде, но не можех да си спомня, къде съм го чувал преди.
— Визия на Света… — размишляваше Къртис и отново потъна в себе си. — Струва ми се, че Дейвид Самотния орел споменаваше нещо такова.
— Да, наистина — потвърдих аз.
— Какво според теб представлява тази Визия на Света?
Тъкмо се готвех да кажа, че не зная, когато ми хрумна нещо:
— Всеобща визия, разкриваща крайното човешко предназначение, свързано с постигане ново ниво на любов, на енергия, което да преодолее противопоставянето и да сложи край на този експеримент.
— Не си представям как ще стане това — каза Къртис.
— Зависи от нивото на енергия, което можем да постигнем — казах аз, без да зная откъде ми идваше това разбиране. — Това може да им повлияе да се осъзнаят и да спрат опитите, сами да предпочетат да спрат.
Няколко минути останахме безмълвни, после Къртис попита:
— Ами как ще се издигнем толкова високо като енергия?
Нищо не ми идваше наум.
— Много ми се иска да разбера, докъде могат да стигнат в експеримента си — добави той.
— Какво предизвиква това бумтене? — попитах аз.
— Дисонансът между малките генератори. Което означава, че още не са успели да ги настроят. Колкото по-несинхронно е звученето, толкова по-зле настроен е апаратът.
Той се замисли за неколцина минути.
— Все се чудя, към кое ли от силовите полета смятат да го насочат.
Ненадейно се почувствах напрегнат, но това бе сякаш напрежение, което ми се предаваше отвън, от друг човек наоколо. Извърнах се да погледна Къртис, но той изглеждаше относително спокоен. Отвъд дърветата отново ми се мярна смътно силуетът. В движенията му се забелязваше вълнение или уплаха.
— Предполагам — каза Къртис, сякаш на себе си — че ако човек се намира около подобно място, ще може да чуе бумтенето и да почувства статично електричество в околността.
Спогледахме се мълчаливо и аз долових слабо едва доловимо трептене.
— Чуваш ли? — попита Къртис, вече разтревожен. Погледнах го и косъмчетата по врата и ръцете ми настръхнаха.
— Какво е това?
Къртис погледна собствените си ръце и вдигна поглед към мен, обзет от ужас.