— Трябва веднага да се махаме оттук! — викна той, грабна фенерчето си и скочи на крак, като ме дръпна надолу по склона. Изведнъж чух онзи същия проглушите-лен тътен, който бяхме чули с Уил, и който бе съпроводен от такъв мощен вихър, че и двамата се свлякохме на земята. В този момент тя цялата се разтърси под нас и на шест метра отсреща се образува огромна пукнатина, откъдето изригнаха прах и камънаци.
Един от дъбовете, издигащи се зад нас, бе подкосен при разместването на земните слоеве, разклати се и рухна с оглушителен тътен. Само след секунди зад гърба ни се раззина още един пролом и под нас земята се разтърси. Къртис не успя да се задържи, подхлъзна се и залитна право към раззиналата се бездна. Улових се за един шубрак и протегнах ръка към Къртис. Един миг се задържахме, но ръцете ни се изплъзнаха и аз безпомощно станах свидетел как той се подхлъзна надолу към бездната. Процепът все повече се разширяваше и нов взрив на камънаци и прахоляк изригна, след което утихна. Един клон от падналото дърво силно изпращя. После нощта притихна отново.
Когато облаците прах се разсеяха, аз се пуснах от шубрака и запълзях към ръба на огромната дупка. След като получих някаква видимост, зърнах Къртис на самия й ръб, въпреки че със сигурност го бях видял как се свлича надолу и пропада в дупката. Той се повлече към мен и се изправи на крака.
— Да се махаме! — извика. — Може отново да започне!
Без нито дума повече, ние се спуснахме по склона към палатките — Къртис отпред, аз, накуцвайки, подире му. Щом стигнахме, Къртис хвана и двете палатки, изскубна ги от земята заедно с подпорите и ги натъпка в раниците. Аз прибрах всичко останало, и се отправихме на югозапад, докато стигнахме равнинна местност, покрита с гъсти шубраци. След още половин миля болката в глезена и изтощението ме принудиха да спра.
Къртис огледа терена.
— Надявам се, че тук ще бъдем в безопасност — каза той — но по-добре да се скрием вдясно в гората.
Последвах го на петнайсетина метра навътре в гъсталаците.
— Тук е добре — реши той. — Да опънем палатките.
Само след минути и двете палатки бяха вдигнати и покрити с клони, и ние се спогледахме, без да можем дъх да си поемем, седнали в широкия притвор на палатката му.
— Как мислиш, какво беше това? — попитах аз.
Къртис гледаше мрачно, докато ровеше в раницата си за вода.
— Правят точно, каквото предполагах — каза той. — Опитват се да насочат генератора към отвъдно измерение — той дълго пи от манерката. — Ще съсипят долината. Тези хора трябва да се спрат.
— Ами какво ще кажеш за дима, който усетихме?
— Не зная какво да мисля — каза Къртис. — Имах чувството, че доктор Уилямс е там. Струваше ми се, че едва ли не чувам гласа му, интонацията му, онова, което би казал при такава ситуация.
Погледнах Къртис в очите.
— Според мен, той наистина беше там. Къртис ми подаде манерката.
— Но как е възможно?
— Не зная — казах аз. — Но ми се струва, че беше дошъл специално да ти предаде нещо. Ние с Уил видяхме колко страдаше, когато Прегледът на живота му разкри, че не бе успял да се пробуди, да си спомни защо е бил роден. Беше убеден, че вие двамата е трябвало да участвате в групата, за която ти споменах. Ти нищо ли не можеш да си спомниш? Той искаше да те предупреди, че насилието няма да спре тези хора. Трябва да намерим •друг подход, имайки предвид Визията на Света, за която е говорил Дейвид.
Той ме погледна в недоумение.
— Ами как стана така, че, когато земята се разтърси, те видях да падаш в онази дупка, а после се оказа на ръба й? — попитах аз.
Той изглеждаше напълно объркан.
— Не знам всъщност какво стана. Не можах да се задържа и започнах да падам в дупката. Но както падах надолу, ме обзе невероятно умиротворение и се отпуснах на нещо меко като тюфлек. Обгръщаше ме бяла мъглявина. Следващото, което осъзнах, бе, че лежа на ръба на пролома и ти си там. Допускаш ли, че доктор Уилямс може да е направил това?
— Мисля, че не — казах аз. — Нещо подобно се случи вчера и с мен. Едва не бях премазан от камъни и видях същото бяло очертание. Тук става нещо друго.
Къртис се загледа в мен и каза още нещо, но аз не отвърнах. Унесох се в сън.
— Хайде да спим — предложи той.
Къртис бе станал, когато аз се измъкнах от палатката си. Утринта бе ясна, но бе паднала слана. Веднага пролича, че е ядосан от нещо.
— Не ме напуска мисълта за това, което вършат — заговори той и тежко въздъхна. — Нямат и намерение да се отказват. Сигурно вече са разбрали какви опустошения са нанесли на хълма. Ще пренастроят уредите известно време, но няма да се забавят да повторят експеримента. Аз мога да ги спра, но трябва да се установи къде са.