— Къртис, с насилие ще стане само още по-лошо. Не разбра ли какво искаше да ти подскаже доктор Уилямс? Трябва да се домогнем до Визията на света, за да я приложим.
— Не! — провикна се той най-неочаквано, дълбоко развълнуван. — Опитвал съм вече това! Погледнах го.
— Кога?
На лицето му се изписа обърканост.
— Не зная.
— Е, на мен ми се струва, че зная — казах натъртено аз. Той ми махна да ме спре да не продължавам.
— Не искам да слушам. Това е съвсем налудничаво. Моя е вината за това, което става. Ако не бях работил за откриването на тази технология, сега нямаше да се случва това. Трябва да го спра, както мога.
И той започна да си стяга багажа. След като се поуспокоих и аз започнах да развалям палатката си, опитвайки се да размисля. След минута казах: — Вече съм изпратил за помощ. Срещнах една жена Мая, която смята, че може да убеди хората на шерифа да проучат случая. Моля те да ми обещаеш, че ще ми дадеш време.
Той бе коленичил до раницата си и търсеше нещо в един издут страничен джоб.
— Не мога да ти обещая нищо. Възможно е да се на-ложи да действам според случая. — Взривно устройство ли имаш в раницата? Той приближи до мен.
— Казах ти и преди, няма да засегна никого.
— Дай ми малко време — повторих аз. — Ако успея да се свържа отново с Уил, мисля, че ще мога да науча нещо повече за Визията на света.
— Добре — отвърна той. — Ще почакам, колкото мога, но ако експериментите започнат отново, ще трябва да направя нещо.
Докато той говореше, пред очите ми отново се яви Яйцето на Уил, обгърнато от златиста светлина.
— Има ли друго енергитично място наблизо? — попитах аз.
Той посочи на юг.
— Чувал съм за една скална издатина на отсрещната планинска верига. Но това е частна собственост, продадена наскоро. Не зная кой сега й е собственик.
— Ще ида да го потърся. Ако открия мястото, може би там ще успея да се свържа отново с Уил.
Къртис прибра целия си багаж и ми помогна да опаковам моя и да застеля с листа и клони мястото, където бяха опънати палатките. На северозапад се чуваше далечно бумтене на коли.
— Аз ще тръгна на изток — каза той.
Кимнах и той пое, след което метнах раница през рамо и тръгнах по скалистия склон на юг. Прехвърлих няколко по-малки хълма и се отправих по стръмнината към планинската верига. Преполових пътя и започнах да се взирам през гъстата гора за скален навес, но нищо такова не се забелязваше.
След още стотина метра отново спрях. Скална издатина не се очертаваше до самото било на склона. Не знаех по кой път да поема и реших да седна и да се опитам да се изпълня с енергия. След няколко минути се почувствах по-добре и започнах да долавям пеенето на птици и крякането на дървесни жаби сред гъстите клони над главата ми, когато едър златопер орел размаха криле от гнездото си и полетя на изток над билото на планинската верига.
Разбрах, че появата на птицата не е случайна, и реших да следвам полета й, както ястреба преди. Постепенно склонът стана по-каменист. Натъкнах се на малко ручейче, което извираше от скалите, и напълних отново манерката и си наплисках лицето. След още половин миля прекосих млада елхова горичка, и ето че пред очите ми се откри величественият скален навес. Почти половин акър от склона бе покрит с огромни тераси плътен варовик, а в най-отдалечения край от склона се бе надвесила петнайсеметрова издатина, шест метра широка, и от нея се откриваше живописна гледка към долината. В миг пред очите ми се мярна тъмнозлатистата светлина, която заобикаляше издатината.
Близо до скалата се намираше гъст храсталак и аз свалих раницата си и я затрупах с купчина листа, след което излязох на открито и седнах на скалата. С лекота успях да извикам образа на Уил в съзнанието си и да се концентрирам върху тази представа. Поех си дълбоко дъх и почувствах, че се движа.
ИСТОРИЯ НА ПРОБУЖДАНЕТО
Щом отворих очи, озовах се в пространство, наситено със синя светлина, обхванат от вече познатото ми чувство на благоденствие и умиротворение. Усетих присъствието на Уил вляво от мен.
Както и преди, той изглеждаше невероятно облекчен и щастлив, че съм се върнал. Дойде по-близо и прошепна:
— Тук сигурно ще ти хареса.
— Къде се намираме? — попитах аз.
— Погледни ме по-отблизо. Поклатих глава:
— Трябва първо да поговорим. Неотложно е да открием къде се провежда експериментът и да го спрем. Те унищожиха билото на един хълм. Кой знае какво още могат да сторят.
— И какво ще правим, като го открием? — попита Уил.
— Не зная.
— Аз също. Кажи ми какво се случи.
Затворих очи и се опитах да се концентрирам, след което описах как бях видял Мая отново, по-специално как тя отхвърли моето предположение, че е част от групата.