Той хвърли поглед встрани и каза:
— Моят проблем е, че не мога да приема хода на събитията от последните три века. Ненавистно ми е, че европейците са започнали да се настаняват на този континент, без въобще да се съобразяват с местните хора. Това е престъпно. Ще ми се нещата да се бяха развили по-другояче, сякаш мога с нещо да променя миналото. Нашият начин на живот имаше на какво да научи човека. Ние познавахме смисъла на припомнянето. Това беше голямо послание, което европейците можеха да научат от моя народ, ако бяха поискали.
Докато говореше, съзнанието ми се пренесе в друго видение. Двама души — друг американски туземец и същата бяла жена — разговаряха на брега на малко поточе. Зад гърба им се издигаше гъста гора. След малко дойде друг американски туземец и се заслуша в разговора им.
— Можем да излекуваме това! — казваше жената.
— Боя се, че още знаем твърде малко — отвърна туземецът с израз на голямо почитание към жената. — Повечето вождове вече ни напуснаха.
— Но защо? Спомни си, какво говорехме. Сам каза, че ако имаме достатъчно вяра, можем да поправим това.
— Да — отвърна той. — Но вярата идва, когато имаш ясна представа за нещата. Нашите прадеди имат познание, но ние тук не можем да го постигнем.
— Но можем да опитаме да го постигнем — настояваше жената. — Длъжни сме да опитаме!
Видението ми бе прекъснато, когато забелязах неколцина млади служители от горската охрана, които приближаваха към по-възрастен човек на моста. Белите му коси бяха грижливо подстригани и той бе облечен в спортни панталони и колосана риза. Когато пристъпи, стана ясно, че леко накуцва.
— Виждаш ли онзи човек при горската охрана? — попита Дейвид.
— Да — отвърнах. — Защо?
— От две седмици го мяркам наоколо. Казва се Фейман, доколкото зная. Не съм чувал фамилията му — Дейвид се приведе по-близо и за първи път в тона на гласа му се чувстваше пълно доверие към мен. — Слушай, наоколо става нещо особено. От няколко седмици горската охрана проверява туристите, които влизат в гората. Това е нещо незапомнено. А вчера някой ми каза, че съвсем забранили да се ходи сред дивите гори на изток. Там има места, на десет мили отдалечени от най-близкия път. Сам разбираш колко малко хора биха се осмелили да отидат дотам. Някои започват да долавят от тази посока някакъв особен шум.
— Какъв шум?
— Нещо като дисонанс. Мнозина не могат да го доловят.
Той внезапно скочи на крака и бързо започна да разваля палатката.
— Какво правиш? — попитах аз.
— Не мога да остана тук — отвърна той. — Трябва да се спусна в долината.
След малко отново спря и ме изгледа.
— Виж, трябва да ти кажа. Човекът, когото ти посочих, онзи Феймън — няколко пъти съм виждал приятелката ти с него.
— И какво правеха?
— Просто говореха, но съм почти сигурен, че нещо не е съвсем наред — и той отново се залови с прибирането.
Гледах го мълчаливо. Не знаех как да разбирам ситуацията, но чувствах, че Чарлин наистина е някъде из долината, както твърдеше.
— Ще си взема нещата и ще те придружа — казах.
— Не — веднага отказа той. — Всеки трябва да преживее това, което става в тази долина. Сега аз не мога да ти бъда от полза. Трябва да следвам собствения си вътрешен глас — лицето му изразяваше болка.
— Можеш ли да ми кажеш точното местоположение на каньона?
— На две мили все покрай този поток. Ще стигнеш до малък приток откъм север. Тръгни покрай него и върви още една миля. Той ще те изведе до началото на Сипския каньон.
Кимнах и се обърнах да тръгвам, но той ме хвана за ръката.
— Виж, ще можеш да намериш приятелката си, стига да издигнеш енергията си на по-високо ниво. В долината има особени места, които ще ти помогнат.
— Отворите към други измерения ли? — попитах аз.
— Да, там може да ти се открие представа за Десетото откровение, но за да намериш тези места, трябва да разбереш истинското естество на своята интуиция и това как да поддържаш тези свои вътрешни видения. Наблюдавай и животните и ще започнеш да си припомняш с каква цел си тук в долината… защо всички ние сме се събрали тук. Но бъди много предпазлив. Не бива да те виждат, че влизаш в гората — той се замисли за нещо. — Натам отиде и един мой приятел, Къртис Уебър. Ако го видиш, кажи му, че си ме срещал и че аз ще го намеря.
Той се усмихна и отново отиде да си сгъва палатката.
Исках да го попитам какво по-точно значи това, което каза за интуицията, и затова, че трябва да наблюдавам животните, но той избегна погледа ми и си остана съсредоточен в своята работа.
— Благодаря ти — казах аз. Той леко ми махна с ръка.