— Значи е било глупаво от моя страна да се опитвам да разпространявам Откровенията.
— Не бих казал глупаво — размишляваше Уил, — а по-скоро недипломатично. Бил си убит, защото си се опитал да наложиш едно разбиране, за което културата още не е била подготвена.
Погледнах Уил в очите и после отново се съсредоточих към онова, което знаеше групата, озовавайки се отново в деветнайсти век, по време на войните. Видях се на срещата на племенните вождове в долината, отново със същия товарен кон, очевидно малко преди да тръгна. Като планинец и трапер, аз бях приятел както с туземците, така и с преселниците. Почти всички индианци искаха война, но Мая бе успяла да убеди някои от тях за постигане на мир. Мълчаливо слушах и двете страни, после видях как повечето от вождовете си тръгнаха.
Тогава Мая приближи към мен.
— Предполагам, че тръгваш и ти.
Аз утвърдително кимнах с глава, като й казах, че щом тези местни вождове и лечители не могат да разберат нейното дело, то какво остава за мен.
Тя ме погледна така, сякаш й се надсмивах, след което се обърна към една друга жена. Чарлин! Неочаквано си спомних, че и тя беше там; беше индианка, която притежаваше голяма сила, но бе често пренебрегвана от завистливите мъже-лечители, поради своя пол. Тя, изглежда, знаеше нещо важно от опита на предците, но никой не искаше да я чуе.
Видях как ми се искаше да остана, да подкрепя Мая, да открия чувствата си към Чарлин, но в края на краищата си тръгнах, вероятно под въздействие на подсъзнателния спомен за грешката, която бях направил през тринайсети век. Искаше ми се само да избягам, да избегна отговорността. Житейската ми програма бе предопределена: ловувах, за да доставям кожи, справях се с живота и не бих се изложил на риск за никого. Нищо повече не желаех. Ако се очаква нещо повече от мен, следващия път.
Следващия път ли? Пренесох се напред във времето и се видях обърнат към Земята, обмислящ настоящето си превъплъщение. Пред очите ми се разгръщаше Рождената ми визия, аз виждах всички възможности да преодолея своята неохота да предприемам действия и да заемам позиция. Представих си как мога да се възползвам от възможностите, които ми дава семейството на родителите ми — духовната чувствителност на майка ми, завършеният характер и духовитостта на баща ми. Дядо ми щеше да възпита у мен връзка с природата, а чичо ми и леля ми да ми бъдат образец за ред и дисциплина.
Обкръжен от толкова силни характери, аз бързо можех да осъзная своята склонност към самозатваряне. Поради техния егоцентризъм и големи изисквания, първоначално щях да се опитам да се скрия в себе си, да не възприемам онова, което трябваше да ми внушат, ала след това щях да преодолея този страх, да осъзная положителната насока, която са ми дали, и да се освободя от тази своя склонност към самозатваряне, за да мога пълноценно да следвам жизнения си път.
Това щеше да бъде идеална подготовка, за да започна да следвам духовния път, който ми бяха открили Откровенията преди векове. Щях да изследвам психологическите постановки за човешкото развитие, опита на източната мъдрост, мистиците на Запада и тогава евентуално щях да се натъкна на Откровенията отново, точно в момент, когато хората бяха готови да ги възприемат. Цялата тази подготовка и работа, щеше да ми помогне по-нататък да изследвам Откровенията и това как те променят човешката култура. И да стана част от групата на Уилямс.
Откъснах се и погледнах към Уил.
— Какво има? — попита той.
— И при мен нещата не се получиха по най-идеалния начин, Имам чувството, че съм пропуснал подготвителния период. Не съм се освободил дори от моята само-затвореност. Толкова много книги не успях да прочета, толкова много хора, от които имаше какво да науча, съм пренебрегнал. Когато се връщам назад сега, имам чувството, че съм пропуснал всичко.
Уил едва не се разсмя.
— Никой от нас не може да следва Рождената си Визия съвсем точно.
После внезапно млъкна и се вторачи в мен.
— Разбираш ли какво правиш тук в момента? Ти то-кущо си спомни идеалния начин, по който си искал да протече животът ти и който щеше да ти донесе пълно удовлетворение. И щом се обърнеш към действителния си живот, ти се изпълваш със съжаление, също както Уилямс след смъртта си, когато осъзна всички пропуснати възможности. Но на теб ти се дава възможност да го осъзнаеш сега, да направиш преглед на живота си е този момент.
Не можех напълно да го разбера.
— Не виждаш ли? Това трябва да е ключова част от Десетото откровение. Вече знаем, че интуицията, която имаме, и чувството ни за предопределение в живота са припомняния на Рождената ни визия. Шестото откровение ни дава ключ за освобождаване от властните ни драми, което ни помага да анализираме, къде сме се отклонили от пътя и не сме успели да се възползваме от дадените ни възможности, за да можем отново да намерим правилната посока, в съгласие с предназначението, с което сме дошли. Този процес започва да става все по-съзнателен. В миналото човек е можел да направи Преглед на своя живот едва подир смъртта си, сега е възможно да постигнем такова пробуждане на съзнанието, още докато сме живи, и да започнем да гледаме по друг начин на смъртта, както обещава Десетото откровение.