Едва сега започнах да разбирам.
— Значи, затова хората идват на Земята — за да си припомнят системно, постепенно да се пробуждат.
— Точно така. Най-сетне започваме да осъзнаваме един процес, който е бил неосъзнат от самото начало на човешката история. Преди да се родят, хората винаги са имали Рождена визия, която след раждането им става не-съзнавана и започва да се долавя само като смътна интуиция. Първоначално, в ранните времена на човешката история, разликата между намеренията, с които сме идвали на тази Земя и реалното им осъществяване е била много голяма, но с течение на времето тя все повече се смалява. Наближава моментът, когато ще започнем да си припомняме всичко.
В този момент духовната ми група отново привлече моето внимание. Мигновено съзнанието ми се пренесе на още по-високо ниво и всичко, което каза Уил получи потвърждение. В наши дни най-сетне ние имаме възможност да започнем да гледаме на историята не като на кървава битка между човекоподобни животни, които най-егоистично са се научили да господстват над природата и да оцеляват с по-голяма изисканост, като са се оттеглили от живота в джунглата, за да създадат огромна и сложна цивилизация. По-скоро можем да започнем да гледаме на човешката история като на духовен процес, като на едно по-дълбоко и целенасочено усилие на душите, поколение след поколение, живот след живот, през всички векове, към една единствена цел: да си припомним онова, което вече сме знаели в Отвъдното, и да сведем това познание до съзнанието си на Земята.
Огромна холографска картина се откри пред очите ми и аз можах да видя цялата сага на човешката история. Представата ме увлече така, сякаш сам вземах участие в нея миг подир миг.
Станах свидетел на зараждането на съзнанието. Пред очите ми се простираше огромна, ветровита равнина, някъде в Азия. В далечината нещо се движеше — малка група от хора, необлечени, събираха диви плодове. Както ги наблюдавах, започнах да долавям мисленето на този период. В тясна връзка с ритъма и звуците на природата, ние, хората, живеехме и действахме инстинктивно.
Ежедневният ни живот се състоеше в търсене на храна и спазване на мястото ни в племенната йерархия. Властта беше в ръцете на физически силните и приспособимите и ние приемахме нашето място в йерархията по същия начин, както непрестанните трагедии и трудности в живота — без да се замисляме.
Наблюдавах как отминаха хиляди години и безброй поколения живееха и умираха. Постепенно някои хора започнаха да изпитват неудовлетворение от начина си на живот. Виждайки как дете умира в ръцете им, тяхното съзнание се пробуждаше и те си поставяха въпроса: защо? И как може да се предотврати това в бъдеще. Тези хора започваха да се самоосъзнават — да разбират, че са тук и сега, че живеят. Успяваха да преодолеят своите автоматични реакции и да погледнат по-цялостно на живота. Те започваха да разбират, че в живота се повтарят вечно циклите на слънцето, луната и сезоните, но човешкият живот има своя край. Какъв бе неговият смисъл тогава?
Наблюдавайки тези мислещи хора, аз неочаквано започнах да долавям Рождените им визии; те бяха дошли на Земното ниво със специалното предназначение да поставят началото на екзистенциалното пробуждане на човечеството. Макар че не можех съвсем да видя, знаех, че те носят в съзнанието си и по-висшето предначерта-ние на Световната визия. Преди да се родят, те са знаели, че човечеството е поело по дълъг път, който само те могат да видят. Знаели са обаче и това, че напредъкът по този път трябва да се завоюва с всяко следващо поколение — защото пробуждайки се за едно по-висше предназначение, в същото време ние губим спокойствието на безсъзнателното състояние. Наред с вълнението и чувството за свобода от съзнанието, че сме живи, бяхме обхванати от страх и несигурност, защото още не разбирахме смисъла на нашия живот.