Поколения наред те бяха ставали свидетели на безсмислиците и несправедливостта, на непрестанното насилие на човечеството и знаеха, че хората могат да преодолеят навика си да се бият и побеждават останалите и на негово място да установят нова система да споделят идеите си, да зачитат суверенните права на всеки да има свое мнение, независимо от физическата му сила — взаимоотношения, които вече бяха познати и осъществявани в Отвъдното. Наблюдавах как тези нови взаимоотношения започват да се проявяват и да се налагат на Земята, получавайки названието Демокрация.
При този начин на споделяне на идеите, общуването между хората все пак понякога дегенерираше до борба за власт, породена от чувство за несигурност, но сега поне, за първи път във времето, това ставаше по силата на аргументите, а не с физическа сила.
В същото време още една повратна идея, на която й е било съдено напълно да трансформира човешкото разбиране на духовната реалност, се бе появила в писмените паметници на един малък народ в Близкия изток. Аз можах да видя Рождените визии на мнозина от защитниците на тази идея. Тези хора, родени в юдейската култура, знаеха преди раждането си, че ние с право предусещаме наличието на Божествено начало, но си го представяме напълно изопачено. Концепцията ни за много богове е само фрагментарна картина от едно по-голямо цяло. Всъщност, те осъзнават, че има само един бог — бог, който и според техните възгледи, е все още взискателен, заплашителен и патриархален — и все още е извън самите тях — но за първи път е личностен и отговорен и е единственият творец на всички човеци.
Продължавах да наблюдавам как интуицията за единно Божествено начало се явява и получава яснота в културите по целия свят. В Китай и Индия — продължително време лидери в технологическото, търговското и социалното развитие — религиите на индуизма, будизма и други източни религии налагат ка Изтока един по-съзерцателен поглед към света.
Създателите на тези религии са предусещали, че Бог е повече от личност. Бог е сила, съзнание, което може да се постигне само в състояние на просветление, както бива определяно. Вместо просто да се опитват да се харесат на Бог, като се подчиняват на определени закони и ритуали, източните религии са търсили вътрешна връзка с Бога като промяна на съзнанието, отваряне на съзнанието към хармонията и онази сигурност, които съществуват постоянно.
Погледът ми бързо се премести към Галилейско море и аз започнах да виждам, че идеята за единен Бог, на която й бе съдено да трансформира западната култура, постепенно еволюираше от представата за Бог извън нас, патриархален и осъждащ, към представата на Изтока, идеята за вътрешен Бог, Бог, чието царство е вътре в душите. Станах свидетел на това как един човек слезе в земното измерение, спомняйки си почти цялата своя Рождена визия.
Той знаеше, че е тук, за да влее нова енергия в света, нова култура, основана на любовта. Неговото послание беше такова: единният Бог е Свещен дух, божествена енергия, чието присъствие може да се усети и преживее. Постигането на духовно съзнание не означава само ритуали, жертвоприношения и публични молитви. То означава едно по-дълбоко покаяние; покаяние, което представлява вътрешно психологическа трансформация, основана на преодоляването на пристрастията на егото, трансцедентално „себеотдаване“, което води до истински резултати в духовния живот.
Когато започна да се разпространява това послание, аз станах свидетел как най-влиятелната от всички империи, Римската, бе обхваната от новата религия, и разпространи идеята за единния вътрешен бог по цяла Европа. Когато по-късно варварите я нападнаха от север и унищожиха империята, тази идея бе утвърдена във феодалното общество на последвалия християнски свят.
В този момент отново видях призивите на гностиците, които подтикваха църквата да се съсредоточи по-пълно към вътрешното трансформативно преживяване, на примера на Христовия живот, който всеки да следва. Видях как църквата бе обзета от Страха, тъй като водачите й чувстваха, че могат да загубят своята власт, и предпочитаха да строят доктрината си около могъщата йерархия на църковните служители, които се представяха за посредници, предаващи Светия дух на хората. Всички текстове, свързани с гностицизма, бяха обявени за еретични и изхвърлени от Библията, макар че мнозина хора идваха от Отвъдното измерение с намерението да разширят представите и да демократизират новата религия. Това беше време на голям Страх и опитите да се установи връзка с други култури бяха отново подтиснати от стремежа към власт и надмощие.