Независимо от тези ограничения, науката все пак започва да обяснява физическия свят и да дава полезна информация за развитието на търговията и използването на природните ресурси. Човечеството придоби по-голяма икономическа стабилност и ние постепенно започнахме да губим чувството си за сакралност и за съкровените въпроси, за смисъла на живота. Решихме, че е по-добре да осигурим живота си и да изградим един по-сигурен свят за нас и нашите деца. Постепенно стигнахме до общото разбиране, че не съществува живот след смъртта, и заживяхме с илюзията, че този свят се свежда до видимостта и обяснимите явления и в него няма никаква мистика.
Интуицията ни за духовното начало бе изтласкана в подсъзнанието. В условията на разрастващия се материализъм, на Бога можеше да се гледа като на един далечен, незаинтересован Бог, който е създал вселената, но после я оставил да се развива по нейните механични закони, като програмиран механизъм, в който неотменно действа причинно-следствена логика, а между случайностите няма никаква връзка.
Тук обаче аз видях Рождените визии на много хора от този период. Те идваха със съзнанието, че технологическото развитие и развитието на производството са важни, защото в бъдеще щяха да се осъществяват без да се замърсява околната среда и да дадат на човечеството невероятна свобода. Но във времето, по което се раждаха, те успяваха да си припомнят само най-общата си интуиция да градят, да създават блага и да работят, стриктно придържайки се към демократичния идеал.
Преместих поглед и видях, че тази интуиция не се проявяваше никъде с такава сила, както при създаването на Съединените щати, тяхната демократична конституция и икономическа система. Като един грандиозен експеримент, Америка създаваше условия за бърз обмен на идеи, с какъвто щеше да се характеризира бъдещето. Ала отвъд видимата страна на нещата, посланията на американските туземци, на африканските туземци и на други народи, на чиито гръб се осъществяваше американският експеримент, надигаха глава да бъдат чути и да бъдат интегрирани в европейското съзнание.
През деветнайсти век бяхме на прага на втората голяма трансформация в човешката култура — трансформация, която щеше да се основава върху новите енергийни ресурси на петрола, парната машина и накрая електричеството. Човешката икономика бе достигнала огромни размери и създаваше повече продукти от когато и да било преди, благодарение растежа на новите технологии. Хората масово се преместваха от селскостопанските райони в големите градски центрове на производство, променяйки начина си на живот и вземайки участие в новата, основана на специализацията на труда индустриална революция.
По онова време повечето вярваха, че един основан на демократични начала капитализъм, без правителствена регулация, може да бъде добър начин на производство. Аз обаче отново виждах Рождените визии на редица хора, родени през този период, които идваха с надеждата да тласнат капитализма към по-съвършени форми. За нещастие, Страхът беше толкова голям, че те успяваха интуитивно да се домогнат само до стремежа да се погрижат за своята индивидуална сигурност, да експлоатират останалите работници и да извлекат максимална печалба от всичко, често с цената на компромисни споразумения със своите конкуренти и с правителството. Това беше ерата на натрупването на капитал и индустриалните картели.
В началото на двайсети век обаче, поради извращенията на този неуправляем капитализъм, възникнаха две икономически системи като евентуални алтернативи. Малко по-рано в Англия, двама мъже бяха създали алтернативен „манифест“, който призоваваше за нова система, ръководена от работниците, която трябваше да създаде един вид икономическа утопия, в която ресурсите на цялото човечество да бъдат достъпни за всеки човек според неговите нужди, без алчност и конкуренция.
При ужасните условия на работа по онова време, тази идея бе привлякла много поддръжници. Аз обаче веднага видях, че този материалистически работнически „манифест“ изопачаваше автентичното намерение. Когато пред погледа ми се разкри Рождената визия на тези двама мъже, аз разбрах, че те интуитивно бяха предусетили, че на човечеството е предопределено да постигне такава утопия. За съжаление, не бяха успели да си спомнят, че подобна утопия може да бъде осъществена само посредством демократичен процес, основан на свободна воля, и тя може да еволюира много бавно.