Така основоположниците на комунистическата система от първата революция в Русия до всички евентуално сателитни страни, погрешно бяха мислили, че такава система може да се постигне със сила и диктатура — един подход, който свърши трагично и бе заплатен с цената на милиони животи. В своето нетърпение хората си бяха представили утопия, но бяха създали комунизъм и десетилетия на трагедия.
Сцената се премести към другата алтернатива на демократичния капитализъм — злодейството на фашизма. Тази система бе предназначена да утвърди благоденствието и властта на един управляващ елит, който се смяташе за привилегирован да ръководи човешкото общество. Те вярваха, че с отказ от демокрация и свързването на управлението с новата индустриална върхушка, една нация може да постигне най-високото си развитие и положение в света.
Ясно виждах, че създавайки подобна система, нейните създатели не съзнаваха изобщо своята подсъзнателна Рождена визия. Те бяха дошли с единственото желание да издигнат идеята, че цивилизацията се развива по посока на все по-голямо усъвършенстване и че една нация, обединена от обща цел и воля, която се стреми да осъществи най-пълно своите възможности, може да постигне високи нива на енергия и ефективност. А в действителност бяха осъществили една ужасяваща егоцентрична представа, която несправедливо утвърждаваше приоритета на определени нации и възможността за развитие на една супернация, предопределена да господства над света. Интуицията на всички хора, които се стремяха към съвършенство, отново бе извратена от слаби, обзети от страх хора, по време на кървавия режим на Третия райх.
Продължих да наблюдавам как други — които също виждаха пътя към съвършенство на човечеството, но не бяха забравили значението на могъщата демокрация — се обединиха срещу последните две алтернативи, обявявайки се за свободно развитие на икономиката. Съпротивата на първите доведе до кървавата война срещу фашистките извращения, която бе спечелена с огромни жертви. Втората — до продължителната и сурова студена война срещу комунистическия блок.
Пред очите ми се разкриха Съединените щати през първите години на студената война — петдесетте години на века. В този момент Америка бе успешно достигнала връхната точка на едно четристотингодишно развитие на секуларния материализъм. Все по-разрастващата се средна класа живееше в условия на благоденствие и сигурност, и при този материален успех се създаваше едно ново голямо поколение, чиито интуиции щяха да доведат човечеството до една трета голяма трансформация.
Това поколение израсна, като му бе постоянно на-помняно, че живее в най-великата страна на света, страна на свобода и справедливост за всички нейни граждани. Но достигайки зрялост, представителите на това поколение откриваха тревожно несъответствие между тази разпространена американска представа и действителната реалност. Те откриваха, че мнозина в тази страна — например някои малцинства и жени — по закон и традиция съвсем не бяха свободни. През шейсетте години новото поколение започна да се вглежда в реалността по-отблизо, откривайки други тревожни аспекти в представата на Съединените щати за самите себе си — например сляп патриотизъм, който изискваше от младите хора да отидат в чужда страна и да водят политическа война, която няма ясна цел, нито изгледи за победа.
Също толкова тревожен беше духовният климат в тази култура. Материализмът на предходните четиристотин години бе изтласкал на заден план всичко, свързано с мистерията на живота и смъртта. Мнозина започнаха да намират ритуалите в църквите и синагогите за помпозни и безсмислени. Посещаването им бе се превърнало в нещо по-скоро социално, отколкото духовно, и хората се подчиняваха на това, как ще погледнат на тях отстрани.
По-нататък видях, че склонността на това поколение да анализира и критикува бе породена от дълбоката интуиция, че в живота има някакъв друг смисъл, освен този, който се разкриваше от старата материална реалност. Новото поколение долавяше духовен смисъл отвъд видимостта и започваше да се интересува от други, малко познати религии и духовни гледни точки. За първи път източните религии започнаха да се възприемат от повече хора, защото потвърждаваха все по-разпространява-щата се интуиция, че духовното възприятие е вътрешна опитност, промяна на съзнанието, което можеше завинаги да промени отношението на човека към неговата същност и предназначение. По същия начин паметниците на юдейската кабалистика и западните християнски мистици, като Майстер Екхарт и Тейар дьо Шар ден, предоставяха други интересни описания на една по-дълбока духовност.