Тук можах да видя кое усилва това противопоставяне: всяка от страните мислеше другата за конспирация на злото.
Онези, които се придържаха към стария възглед за света, вече не гледаха на защитниците на човешките възможности като на хора неориентирани и наивни, а започваха да ги смятат, напротив, за част от една голяма конспирация от заклети привърженици на комунистическата алтернатива — чиято цел е да осъществят точно това, което ставаше: разрухата на културния живот до степен, когато да се наложи едно централизирано управление, за да овладее нещата. Накрая, при заплахата от пълна разруха, големият брат щеше да излезе на преден план, да конфискува цялото богатство и да обяви военна диктатура.
За привържениците на либерализма и промяната, бе валиден точно обратният сценарий. Пред лицето на спечелилия политическа власт консерватизъм, те смятаха, че всичко, което са постигнали, ще бъде смазано. И си даваха сметка за нарастващата жестока престъпност и разпадането на семейните структури, само че според тях причината не беше в крайните мерки на правителството, а в липсата на мерки, в тяхното забавяне.
Във всички страни капитализмът не бе оправдал очакванията на цяла класа от хора и причината за това беше ясна: бедните нямаха възможност за активно участие в системата. Не получаваха добро образование. Нямаха работа. Вместо да вземат мерки, правителствата нехаеха и пренебрегваха програмите за предотвратяване на бедността, наред с други, трудно спечелени социални придобивки от последните двайсет и пет години.
Ясно виждах как при разрастващото се разочарование привържениците на реформи започваха да вярват в най-лошото — как консерватизмът се налага вследствие на манипулация и натиск от страна на богатите, обединени от корпоративни интереси. Те можеха да купуват правителства, да купуват средствата за масова информация и в последна сметка, както се случи в нацистка Германия, можеха постепенно да разделят света на имащи и нямащи, а най-богатите и най-големи корпорации да разорят дребните собственици и да съсредоточават в ръцете си все по-голямо и по-голямо богатство. Разбира се, щеше да има и съпротива, но тя щеше да се окаже само играчка в ръцете на елита с укрепването на неговата политическа мощ.
Знанието ми внезапно се издигна на по-високо ниво и най-сетне проумях напълно същността на поляризацията: все повече хора започваха да се придържат към единия или другия възглед, като и двете страни се изпълваха с враждебност, настройваха се за война на доброто срещу злото, и двете си представяха другата страна като огромен таен заговор.
И най-накрая започнах да разбирам все по-нарастващото влияние на онези хора, които се опитваха да обяснят същността на разрастващото се зло. Това бяха онези, които твърдяха, че е настъпил краят на света, за който говореше Джойлс. В нарастващия хаос на прехода, тези тълкуватели започваха да имат все по-голямо влияние. Според техния възглед, библейските пророчества трябваше да се разбират буквално и те виждаха в нашите несигурни времена подготовката за настъпването на дългоочаквания апокалипсис. Наближаваше разразяването на онази свещена война, при която хората щяха да бъдат разделени между силите на мрака и армиите на светлината. Те си представяха тази война като реален физически конфликт, всеобхватен и кървав, и за онези, които знаеха, че настъпва, само един избор беше от значение: да бъдат на страната на светлината, когато битката започне.
В същото време, както и при другите пътеводни поврати в историята, отвъд страха и ограничеността, аз виждах действителните Рождени визии на участниците. Явно бе, че и от двете страни при това противопоставяне, всички идваха във физическото измерение с намерението да се преодолее противопоставянето. Ние желаехме плавен преход от стария материалистичен възглед за света към нов, духовен, и една трансформация, при която най-доброто от старите традиции да се съхрани и интегрира в появяващият се нов свят.
Ясно виждах, че все по-нарастващата войнственост представляваше отклонение от първоначалните намерения, породено от Страха. Според нашата автентична визия, етиката на човешкото общество трябваше да се съхрани, като в същото време всеки отделен човек постигне пълна свобода, а околната среда бъде съхранена. Едновременно с това трябваше да се съхрани икономическият растеж и да се трансформира, като се подчини на върховната духовна цел. И най-сетне, това духовно познание можеше да се осъществи в света и да постави началото на утопия, която в символичен смисъл беше осъществяване на края на времената според Писанията.