Внезапно съзнанието ми се издигна още повече и, точно както когато бях наблюдавал Рождената визия на Мая, аз можах да надникна в това по-високо духовно съзнание, в бъдещето на човешкото развитие, когато щяхме да постигнем примирение на противопоставящите се възгледи, за да осъществим по-пълноценно нашето човешко предназначение. Точно тогава, както и преди, почувствах световъртеж и загубих концентрация; не можех да достигна онова ниво на енергия, което ми беше необходимо, за да възприема бъдещето.
Видението започна да изчезва, аз се напрегнах да го задържа и успях още веднъж да погледна към ситуацията в настоящия момент. Ясно беше, че без посредническото въздействие на Световната визия, поляризацията, предизвикана от Страха, щеше да продължи да се усилва. Видях как двете страни ставаха все по-крайни, чувствата им на омраза се засилваха, всяка гледаше на другата не просто като на стояща на погрешно становище, но като олицетворение на злото, на користта… В съюз със самия дявол.
Имаше един миг в който се чувствах замаян и увлечен в стремително движение, след което се огледах и видях, че Уил беше до мене, Той ми хвърли един поглед, после се загледа отново към обгръщащата ни сивота, с израз на загриженост на лицето си. Бяхме се преместили в пространството.
— Ти успя ли да видиш моята Визия за историята? — попитах го.
Той отново ме погледна и кимна.
— Онова, което видяхме, беше една нова духовна интерпретация на историята, донякъде съответстваща на представите на твоята култура, но невероятно просветляваща. Никога не съм виждал подобно откровение преди. Това сигурно е част от Десетото откровение — осветляване на човешките търсения от гледна точка на Отвъдното. То ни дава възможност да разберем, че всеки се ражда с позитивно намерение, опитвайки се да сведе новото знание от Отвъдното във физическото измерение. Всеки от нас! Историята е един продължителен процес на пробуждане на съзнанието. Ние се раждаме във физическия свят, сблъсквайки се с проблема, че Рождената ни визия се изтласква на подсъзнателно ниво и ни се налага да се приспособим и възпитаваме, според културните условия навремето. Подир туй, всичко което можем да си спомним, са предчувствията, интуициите за онова, което трябва да направим. Но ни се налага постоянно да се борим със Страха. Често Страхът е толкова голям, че ние се отклоняваме от първоначалните си намерения или ги изопачаваме. Но всеки, наистина всеки един идва с най-добри намерения.
— И ти наистина ли смяташ, че Хитлер, например, е дошъл тук, за да направи нещо добро?
— Поначало да. Може би той е щял да стане артист, който да даде израз на немското достойнство, ако не е бил толкова отхвърлян отрано и обладан от толкова голям Страх. Той се е вкопчил във властническата си драма на изкупителна жертва и съблазънта на властта, за да преодолее дълбокото усещане за несигурност, изпитвано от немците в резултат на загубата на Първата световна война. Те са били подложени на ужасно отношение от останалата част на света след войната и това е разпалило у тях жаждата за мъст.
— Не зная — казах аз. — Дали някои хора не са зли по самата си природа?
— Не, просто обезумяват под влияние на Страха и правят ужасни грешки. И в последна сметка, както стана с Хитлер, трябва да понесат цялата отговорност за тези грешки. Но трябва да се разбере, че такива ужасяващи действия се дължат донякъде на нашата склонност да приемаме, че някои хора са зли по природа. Този погрешен възглед подклажда противопоставянето. И двете страни не могат да повярват, че хората са способни да вършат зло, без да бъдат зли по самата си същност, и непрекъснато се отчуждават и дехуманизират.
Той отново се разсея и се загледа встрани.
— Всяка от страните смята, че другата е въвлечена в някакъв огромен конспиративен заговор, който въплъщава всичко негативно — добави той.
Забелязах, че отново се загледа в далечината, и когато проследих погледа му и също се съсредоточих нататък, започнах да долавям някакво ужасно чувство за мрак и заплаха.
— Струва ми се — продължи той, — че ние не можем да постигнем Световна визия и да преодолеем противопоставянето, преди да разберем истинската природа на злото, действителната същност на Ада.
— Защо казваш това? — попитах аз. Той хвърли към мен поглед още веднъж, после от-ново се загледа в сивотата.
— Защото Адът е точно тук, където се намираме.