— Да, спомних си, когато се озовах там долу.
— Е, този механизъм действа при всички, които през живота си са били увлечени във властните си роли и стереотипи, за да преодолеят загадъчността и несигурността на живота, тъй че не могат да се пробудят дори и след смъртта. Тогава си създават илюзии, изпадат в транс, за да продължат да живеят по същия начин, дори когато отидат в Отвъдното. Ако духовната група на Уилямс не бе успяла да му повлияе, той щеше да попадне в едно от местата на ада, където беше ти. Всичко това е реакция на Страха. Хората там биват парализирани от страх, ако не намерят начин да се отърсят от него и да го изтласкат от съзнанието си. Това, което правят, е, че преповтарят същите роли и използват същите средства за преодоляване на Страха, както и по време на своя живот, и не могат да се спрат.
— Значи, тези илюзорни реалности са просто жестоки властнически драми?
— Да, всички онези хора преповтарят властническите си роли с тази разлика, че ги изживяват много по-интензивно и безмисловно. Например онзи човек с ножа, командирът, беше типичен представител на насилник, като се има предвид начина, по който се опитваше да черпи енергия от останалите. И обосноваваше това свое поведение, приемайки, че светът е враждебен към него, и разбира се, по време на живота му на земята тези очаквания са привличали тъкмо хората, които да отговарят на тях и така мисловната му илюзия се е потвърждавала на практика. Тук той просто си е създал въображаеми хора, които да го преследват, за да може да възпроизвежда все същата ситуация. Ако няма хора, които да застрашава, и енергията му се понижи, съзнанието му отново ще бъде обхванато от безпокойство. Ето защо той трябва да поддържа ролята си на натрапник постоянно. Принуден е да повтаря все едно и също, което е усвоил много отдавна — единственото, което знае, че достатъчно силно може да обладае съзнанието му, за да подтисне Страха. Самото действие на насилие — импулсивно драматично изтласква чувството за безпокойство в подсъзнанието му, така че той да го забрави, да го подтисне и да се чувства донякъде спокоен, макар и за малко.
— Ами онези, които вземаха наркотици? — попитах.
— В този случай те приемаха пасивната позиция, позата на „нещастния аз“, до такава степен, че виждаха само отчаяние и жестокост в целия свят, което им даваше основание да търсят начин за бягство. Пристрастяването към наркотиците ангажира съзнанието и подтиска тревогата, дори и в Отвъдното.
Във физическото измерение наркотиците предизвикват еуфория, подобна на еуфорията породена от любовта. Проблемът при тази фалшива еуфория обаче е, че тялото отказва да приеме химикалите и се стреми да ги неутрализира, което означава, че при постоянна употреба на наркотици, са необходими все по-големи дози, за да се постигне същия ефект, което в крайна сметка унищожава тялото.
Отново се замислих за командира.
— Там, долу, стана нещо наистина странно. Онзи, който ме преследваше, бе убит, а после се получи така, че сякаш отново се съживи и отново започна да играе същата роля.
— Така става в този самоналожен ад. Илюзиите накрая се изчерпват и изчезват. Ако някой се опитва да не обръща внимание на тайната на живота, като я задушава с лакомия и се тъпче с мазнини, може да получи сърдечен пристъп. Онези, които използват наркотици, също унищожават телата си, командирът умира отново и отново, и така нататък. Същият принцип действа и във физическото измерение — всяка натрапчива властна драма рано или късно се проваля. Това обикновено става при изпитанията и превратностите на живота; стереотипите се разбиват и нахлува чувството за безпокойство. В такива случаи хората казват, че са „стигнали дъното“. Това е моментът човек да се пробуди и да се опита да се справи със Страха по друг начин; но ако не може, отново изпада в стария транс. А ако човек не се пробуди на физическо ниво и в Отвъдното може да му бъде трудно. Тези натрапчиви състояния са причина за ужасното поведение на някои хора във физическото измерение. Така се обясняват психологически всички злодеяния, това е мотивацията, която стои зад непонятното поведение на малолетните престъпници, на садистите, зад всякакъв род извращения. Те просто повтарят единственото поведение, което им е познато, за да заглушат съзнанието си и да се освободят от безпокойството и чувството за безсилие.
— Значи, според теб, не съществува организирана конспирация на злото в света, сатанински план, на който сме жертва?
— Не. Съществува само човешкият Страх и странните начини, по които хората се опитват да се отърсят от него.