— Какво тогава може да се направи? — попитах аз. Уил целият се бе разтреперал от вълнение.
— Можем да се научим да окажем духовно въздействие! А това означава да им помогнем да осъзнаят целия този процес на припомняне, както тези души наоколо постъпват с обладаните от илюзии.
Уил изгледа душите от пръстена, после се обърна към мен и поклати глава.
— Мога да приема цялата информация, която току-що ти предадох от тези души, но все още не мога ясно да си представя Световната визия. Още не сме се научили да повишаваме достатъчно енергията си.
Насочих цялото си внимание към душите в пръстена, но не можах да получа друга информация от онази, която Уил ми бе разкрил. Очевидно духовните групи разполагаха с по-голямо познание и насочваха своето знание към страховите модели, но както Уил, така и аз, все още не можехме да разберем нищо повече.
— Поне научихме още нещо за Десетото откровение — каза Уил. — Вече знаем, че независимо колко нежелателно е поведението на останалите, трябва да разбираме, че те са души, подобни на нас, които също като нас се опитват да се пробудят.
Внезапно се почувствах тласнат назад от силен тътен и пред очите ми се завъртя калейдоскоп от цветове. Уил се спусна напред и ме хвана в последния момент, издигайки ме до своето ниво на енергия, като отново хвана гърба ми. Първоначално целият се тресях, но след малко неразположението ми премина.
— Отново са започнали този експеримент — каза Уил. Отърсих се от замаята и го погледнах.
— Значи, вероятно Къртис ще се опита да използва сила, за да ги спре. Той е убеден, че това е единственият начин.
Щом изрекох тези думи, явно си представих лицето на фейман. Той търсеше из долината мястото на експеримента. Погледнах Уил и разбрах, че той също бе видял този образ. Кимна в знак на съгласие и ние моментално започнахме да се движим.
И двамата с Уил спряхме и се спогледахме. Наоколо ни отново бе сивота. Един пореден взрив разцепи тишината и чертите на лицето на Уил се размиха. Той продължаваше да ме държи здраво и подир няколко мига шумът престана.
— Взривовете започнаха да се появяват по-често — каза Уил. — Изглежда, не разполагаме с много време. Кимнах, опитвайки се да прогоня световъртежа си.
— Хайде да погледнем наоколо — предложи Уил.
Щом насочихме внимание към околността, видяхме да се появява голяма енергийна маса на няколкостотин метра от нас. Тя се озова веднага на четирийсет-пет-десет стъпки отсреща.
— Бъди предпазлив — предупреди ме Уил. — Не се идентифицирай напълно с тях. Изслушай ги, за да разбереш кои са.
Съсредоточих се внимателно и веднага забелязах души, които се движеха, и пред очите ми се изпречи градът, откъдето бях избягал.
Бях обзет от страх и това всъщност ги накара да дойдат по-близо.
— Не оставяй да те напусне любовта — посъветва ме Уил. — Не могат да ни въвлекат насила в своя свят, освен ако се държим така, сякаш искаме да ни помогнат. Опитай се да им изпращаш любов и енергия. Това или ще им помогне, или ще ги накара да избягат.
Съзнавайки, че тези души се страхуват повече и от мене, аз се съсредоточих в себе си и отправих към тях енергията на любовта. Те тутакси се отдръпнаха, където бяха първоначално.
— Защо не могат да приемат любовта и да се пробудят? — попитах Уил.
— Защото, щом почувстват енергията и съзнанието им се издигне малко, те изпитват пристъп на тревога от чувството за самота. Процесът на пробуждане и освобождаване от властната драма винаги поражда тревога в началото, защото натискът става по-силен, преди да се намери вътрешно решение. Ето защо понякога „тъмната нощ на душата“ предшества достигането на високо съзнание и духовно просветление.
Някакво движение отдясно привлече вниманието ни. Съсредоточих се и разбрах, че наоколо има и други души; те приближиха, докато другите се отдръпнаха. Напрегнах се да схвана какво прави тази група.
— Защо според тебе тази група е тук? — запитах Уил. Уил сви рамене.