— Имат нещо общо с Фейман.
Постепенно в пространството около групата започнах да забелязвам един образ в движение — някаква сцена. Когато ясно се фокусира пред очите ми, разбрах, че е образът на огромен индустриален завод някъде на Земята. С големи метални постройки и редици трансформатори и тръби, с километри свързани жици. В центъра на комплекса, над една от най-големите сгради, се намираше команден център от чисто стъкло. Вътре виждах редици от компютри и уреди от всякакъв характер. Погледнах към Уил.
— Виждам — потвърди той.
Продължихме да оглеждаме комплекса и перспективата ни внезапно се разшири, така че можехме да го видим отгоре. Оттук се виждаха километри от жици които изхождаха от станцията във всички посоки и захранваха огромни кули с някакъв вид лазерни лъчи, прехвърляйки енергия към други частни станции.
— Знаеш ли какво е всичко това? — попитах Уил. Той кимна.
— Това е централизиран енергиен комплекс. Движение от единия край на комплекса привлече нашето внимание. Край една от големите сгради се появиха коли за бърза помощ и пожарни. От прозорците на третия етаж бълваше ужасен огън. В миг огънят стана по-ярък и силен и в този момент земята под цялата сграда се разтърси. Отломъци и прах изригнаха във въздуха, сградата се разклати и бавно рухна. Вдясно друга сграда внезапно избухна в пламъци.
Сцената се премести в командния център, вътре в който технически лица се стрелкаха на всички страни. Вдясно се отвори някаква врата и излезе човек, който държеше всякакви карти и схеми. Остави ги на масата и започна да работи с тях спокоен и напълно уверен в себе си. Отиде в другия край на стаята и започна да нагласява копчета и шайби. Постепенно земята престана да се тресе и огънят бе овладян. Той продължаваше да работи трескаво, и да дава инструкции на останалите технически лица.
Погледнах по-отблизо този човек и се обърнах към Уил:
— Та това е Фейман!
Преди Уил да може да отвърне нещо, сцената бързо се пренесе напред във времето. Пред очите ни комплексът бе спасен, след което работниците бързо започнаха да го разграждат сграда по сграда.
В същото време някъде наблизо започна да се изгражда ново, по-малко предприятие, което да произвежда по-компактни генератори. Най-сетне по-голямата част от комплекса бе разградена, а новото предприятие започна да произвежда малки единици, които можеха да се видят до всяка къща и предприятие из цялата страна. Перспективата рязко се върна и ние видяхме един човек в дъното, който наблюдаваше сцената, която наблюдавахме и ние. Когато успях да видя профила му, разбрах, че е Фейман преди предстоящето му раждане, обмисляйки какво може да постигне в живота си.
— Двамата с Уил се спогледахме.
— Това е част от Рождената му визия, нали? — попитах аз.
Уил кимна.
— Това, изглежда, е неговата духовна група. Хайде да видим какво можем още да разберем за него.
Двамата насочихме вниманието си към групата и мигновено ново видение ни се яви. Отново се озовахме във военния лагер от деветнайсти век, в палатката на военачалниците. Видяхме Фейман заедно с военния му командир — човека, който преди бях видял в илюзорния град.
Пред нас се разкри историята на техните взаимоотношения. Отличен стратег, Фейман бе натоварен със стратегията и тактиката на военните действия. Преди атаката командирът бе заповядал да се продадат тайно на американските туземци одеяла, заразени с вариола — тактика, на която Фейман твърдо се бе противопоставил, не толкова заради туземците, колкото защото чувстваше, че е политически уязвима.
По-късно, когато се празнуваше победата във Вашингтон, пресата бе открила използването на вариола-та и бе започнало разследване. Командирът и неговото обкръжение във Вашингтон бяха набедили Фейман за изкупителна жертва и това бе съсипало кариерата му. По-късно командирът бе направил блестяща политическа кариера и станал известен на цялата нация, преди да бъде предателски изигран от същите свои вашингтонски приближени.
От своя страна Фейман не успя никога да се възстанови; собствените му политически амбиции се оказаха напълно съсипани. С годините в него все повече се натрупваше горчивина и отчуждение. Той направи някои отчаяни опити да промени общественото мнение спрямо някогашния военен инцидент. Някои журналисти се бяха заели със случая в началото, но скоро обществеността напълно изгуби интерес и Фейман си остана в немилост. Към края на живота си той дълбоко страдаше от съзнанието, че политическите му цели никога няма да се осъществят, и винеше някогашния си командир за унижението, на което бе подложен. Опита се да убие бившия политик по време на правителствен обяд и сам бе убит от охраната.