Уил се загледа встрани и след малко продължи:
— Десетото откровение разкрива и този процес. Ще се яви не само една, а множество такива групи. Трябва да се научим да се освобождаваме от чувствата, спотаени от минали животи.
Думите му ме наведоха на мисълта, че в някои колективи едни от членовете си ставаха симпатични от пръв поглед, докато други изпитваха необяснима неприязън едни към други. Питах се, дали човешката култура е готова най-сетне да разбере дълбокият източник на тези неосъзнати реакции.
В този момент най-внезапно тялото ми цяло се разтърси от друг оглушителен трясък. Уил ме сграбчи и ме придърпа по-близо, лицата ни почти се докосваха.
— Ако отпаднеш от това ниво отново, не зная дали ще можеш да се върнеш, докато действа експериментът — извика той. — Трябва да откриеш и другите!
Втори взрив ни раздели и аз отново почувствах, че падам сред познатия вихър от цветове и знаех, че както и преди, се връщам на земното ниво. Този път обаче, вместо бързо да попадна във физическото измерение, аз се задържах за момент. Нещо ме дърпаше в слънчевия сплит и ме люшкаше хоризонтално. Постарах се да се концентрирам, околното пространство се успокои и аз усетих присъствието на друг човек, без всъщност да виждам силуета му. Имах усещане за нещо познато. Чие присъствие ме караше да се чувствам по този начин?
Най-накрая започнах да различавам една неясно очертана фигура на трийсет-четирийсет стъпки от мене, която започна да се приближава постепенно, докато я разпознах. Чарлин! Когато тя приближи на десетина крачки до мен, почувствах лекота в тялото си и пълно отпускане. В същото време забелязах розовочервеникавото енергийно поле, което обкръжаваше Чарлин. Секунди по-късно, за моя собствена изненада, забелязах подобно поле около самия мен. Когато бяхме на пет крачки един от друг, тялото ми бе обзето от силна, чувствена любов. Внезапно загубих способност да мисля. Какво ставаше?
Точно когато аурите ни щяха да се докоснат, резкият дисонанс се появи отново и аз започнах да падам, изгубил всякакъв контрол над себе си.
ПРОШКАТА
замята ми премина, постепенно започнах да усещам нещо хладно и влажно до дясната си буза. Отворих бавно очи и застинах на място. Едно вълче гледаше към мен и ме душеше, като въртеше опашка. В следващия миг, когато се дръпнах и седнах, то хукна към гората.
Без да мога да мисля от умора, аз потърсих раницата си в спускащия се здрач, навлязох сред гъстата гора и си опънах палатка, след което механично се пъхнах в спалния чувал. Опитах се да не заспивам, заинтригуван от странната ми среща с Чарлин. Защо ли я бях видял в другото измерение? Какво ли ни бе събрало заедно?
На следната сутрин се събудих рано, направих си овесена каша, изядох я и предпазливо се отправих към ручея, който бях прекосил, докато се изкачвах по склона, измих лицето си и си напълних манерката. Чувствах се все още уморен, но бързах да намеря Къртис.
Внезапно отскочих, проглушен от експлозия, която се чуваше от изток. Трябва да е Къртис, помислих си и се завтекох към палатката. Обхванат от страх, бързо заприбирах багажа си и се отправих в посоката, от която се чуваше тътенът на взрива.
След около половин миля гората неочаквано свършваше пред някакво запустяло пасище. По дърветата наоколо висяха ръждясали, обвити в бодлива тел жици. Огледах пасището и дърветата и шубраците на стотина метра отсреща. В този момент забелязах някой да се движи сред храстите и оттам изскочи Къртис и се втурна право към мен. Махнах му и той веднага ме разпозна и забави ход. Когато стигна до мен, мина предпазливо покрай бодливата тел и тежко се отпусна задъхан до едно дърво.
— Какво стана? — попитах аз. — Какво си успял да взривиш?
Той поклати глава.
— Не направих кой знае какво. Експериментът се провежда под земята. Експлозивите ми не стигнаха, ай… не исках да наранявам хора. Успях само да взривя една външна микровълнова антена, което се надявам да ги забави.
— Как успя да стигнеш толкова близо?
— Заложих взривните устройства снощи след мръкнало. Те явно не очакват, че някой може да проникне тук, защото охраната им е незначителна.
Той млъкна, когато в далечината се чу шум от камиони.
— Трябва да се махаме от долината — предложи той — и да потърсим помощ. Вече нямаме избор. Те ще се опитат да ни открият.
— Почакай малко — казах аз. — Мисля, че имаме шанс да ги спрем, но трябва да намерим Мая и Чарлин. Той ококори очи.
— За Чарлин Билингс ли говориш?
— Точно така.
— Познавам я. Тя се занивамаше с договорни проучвания за корпорацията. Не я бях виждал дълги години, но снощи я видях да се спуска в подземния бункер. Вървеше с неколцина мъже, всички тежко въоръжени.