— Дали я водеха срещу волята й?
— Не можах да разбера — каза Къртис разсеяно, наострил слух към бумтенето на камионите, което изглежда идваше в наша посока. — Трябва да се махаме оттук. Зная едно място, където можем да се скрием, докато мръкне, но трябва да побързаме — той се обърна на изток. — Насочих ги към фалшива следа, но това няма да ги отклони за дълго.
— Трябва да ти кажа какво се случи — прекъснах го аз. — Отново намерих Уил.
— Добре, но по пътя — каза той забързано. — Трябва да вървим.
Надникнах през отвора на пещерата отвъд дълбоката клисура отсреща към склона. Нищо не помръдваше. Заслушах се внимателно и нищо не чух. Бяхме вървяли на североизток около миля и аз бях разказал на Къртис колкото се можеше по-бързо за преживяванията си в другото измерение, като подчертах убеждението си, че Уи-лямс бе прав. Можехме да спрем експеримента, ако успеем да намерим останалата част от групата и си спомним цялостната Визия.
Виждах, че Къртис вътрешно се съпротивлява на тази идея. Той ме слуша известно време, след което започна да говори несвързано за някогашните си отношения с Чарлин. Бях разтревожен, че няма представа за нейното отношение към експеримента. Каза ми също, как се беше запознал с Дейвид. Сприятелили се след някаква случайна среща, когато споделили общите си преживявания като войници.
Аз му казах, че смятам, че не е случайно, дето и двамата познаваме Дейвид и Чарлин.
— Не разбирам какво значение може да има това — каза той разсеяно и аз се отказах да го убеждавам, но за ме то беше още едно доказателство, че всички ние сме се озовали в тази долина съвсем не случайно. Подир туй бяхме продължили мълчаливо, докато Къртис се оглеждаше за пещерата. Когато я открихме, той се върна назад по пътеката и прикри следите ни с борови клонки, след което остана навън, докато се убеди, че никой не ни е забелязал.
— Супата е готова — обади се Къртис зад гърба ми. Аз бях сготвил на газовия котлон последната от замразените супи, които носех. Сипах и на двама ни по една купичка и отново се настаних край входа на пещерата и се загледах навън.
— Как си представяш, че тази група може да повиши енергията си дотолкова, че да въздейства на онези хора? — попита той.
— Не зная точно как — отвърнах аз. — Трябва да разберем.
Той поклати глава.
— Струва ми се невъзможно. С моите експлозиви аз само ги подразних още повече и сега ще бъдат нащрек. Може и още хора да доведат, но едва ли ще спрат експеримента. Сигурно имат резервна антена наблизо. Трябваше да взривя подземието. Сигурно трябваше. Но просто не намерих сили да го направя. Вътре беше Чарлин и кой знае колко още хора.
— Трябва да намерим друг начин — казах аз.
— Но как?
— Сигурно ще разберем.
Внезапно до нас отново долетя далечно бумтене на коли и в същото време долових нещо като движение надолу по склона.
— Има някой тук — казах му.
Ние залегнахме и се напрегнато се вгледахме. Силуетът пое отново, донякъде скрит зад храсталаците.
— Това е Мая — казах аз, невярвайки на очите си. Двамата с Къртис се спогледахме. Най-сетне аз се изправих.
— Трябва да я доведа тук. Той ме хвана за ръката.
— Върви приведен и, ако колите наближат, я остави и се връщай тук. Не рискувай да те видят.
Кимнах и предпазливо затичах надолу по склона. Щом приближих, спрях и се ослушах. Камионетките идваха по-близо. Аз тихо й подвикнах. В първия момент тя застина на място, но после ме позна и се покатери по скалистата височина, където бях застанал.
— Не мога да повярвам, че те откривам! — каза тя и обгърна шията ми.
Поведох я по обратния път към пещерата и й помогнах да влезе през входа в скалите. Тя изглеждаше уморена, ръцете й одраскани, някои от драскотините все още кървяха.
— Какво става? — попита тя. — Чух някаква експлозия и после навсякъде тези камионетки.
— Видя ли те някой, докато идваше насам? — попита Къртис с раздразнение. Беше се изправил и се оглеждаше навън.
— Струва ми се, че не — каза тя. — Успях да се прикрия. Аз ги представих един на друг. Къртис кимна и каза:
— Струва ми се, че трябва да огледам какво става на-около — той излезе и се изгуби от погледа ни.
Отворих раницата си и извадих малка аптечка.
— Успя ли да намериш своя приятел при шерифа? — Не, не можах дори да се добера до града. Всички пътища бяха охранявани. Срещнах една жена и й дадох да му занесе бележка. Нищо друго не можах да направя. Дезинфектирах една дълбока драскотина върху коляното на Мая.
— И защо не отиде с жената, която си срещнала? Какво те накара да се върнеш?