Тя взе антисептика и мълчаливо започна да дезинфектира и други места. Накрая каза:
— Не зная защо дойдох. Може би, защото продължих да имам все тези спомени — тя вдигна очи и ме погледна. — Искам да разбера какво става тук.
Седнах срещу нея и набързо й предадох всичко, което бе станало, след като се разделихме. Специално информацията, която двамата с Уил бяхме получили за груповия процес, за преодоляване на съпротивата, докато се открие Световната визия.
Тя изглеждаше изумена, но беше готова да приеме своята роля.
— Виждам, че вече не куцаш.
— Да, оправих се, когато си припомних какво го е предизвикало.
Тя ме изгледа и каза:
— Но ние сме трима. Нали каза, че Уилямс и Фейман са видели група от седмина човека. Къде са те според теб?
— Не зная — отвърнах. — Радвам се, че си тук. Ти знаеш какво е вяра и вътрешно виждане.
По лицето й премина сянка на безпокойство.
Скоро се върна Къртис и каза, че не е видял нищо необичайно, след което седна на известно разстояние от нас, за да довърши храненето си. Аз сложих още една купичка и я подадох на Мая. Къртис се наведе и й предложи манерката.
— Знаеш ли — каза той — голям риск си поела, като си тръгнала така открито. Можеше да ги доведеш право при нас.
Мая ме погледна и се опита да се защити:
— Опитвах се да се измъкна! Не съм знаела, че сте тук. Дори и нямаше да тръгна насам, ако не бях проследила птиците.
— Трябва да си даваш сметка в каква опасност се намираме! — прекъсна я Къртис. — Още не сме спрели онзи експеримент.
Той се изправи и отново излезе, като седна край голяма скала близо до пещерата.
— Защо ми е толкова ядосан? — попита Мая.
— Ти каза, че си имала някакви спомени, Мая, какви са те?
— Не зная… От друго време, струва ми се, когато се опитвах да спра някакво насилие. Затова всичко ми изглежда толкова плашещо.
— Къртис струва ли ти се познат? Тя се опита да си припомни.
— Може би. Не зная. Защо?
— Помниш ли, когато ти казвах преди, че съм имал видение за всички нас в миналото, по време на войните с американските туземци? Тебе те убиха заедно с още един човек, който те следваше и който също беше убит. Мисля че беше Къртис.
— И обвинява мен? Господи, ето защо ми е толкова ядосан.
— Мая, можеш ли да си спомниш какво сте правили двамата?
Тя затвори очи и отново се опита да си спомни. После ме погледна:
— Имаше ли там и някой от американските туземци? Някакъв шаман?
— Да — отвърнах. — И той също беше убит.
— Бяхме замислили нещо… — И тя ме погледна право в очите. — Не, въобразявахме си, мислехме, че можем да спрем войната… Само това мога да схвана.
— Трябва да поговориш с Къртис, за да го накараш да преодолее раздразнението си. Това е част от процеса на спомнянето.
— Шегуваш ли се? Та той ми е страшно ядосан.
— Първо аз ще отида да поговоря с него — казах аз и станах.
Тя кимна леко и се загледа встрани. Аз стигнах до отвора на пещерата, промъкнах се навън и седнах до Къртис.
— За какво мислиш? — попитах.
Той ме погледна донякъде притеснен.
— Твоята приятелка ме изнервя.
— Как по-точно се чувстваш?
— Не зная. Яд ме е, че я видях отсреща. Все ми се струва, че може да привлече вниманието към нас и да ни изложи на опасност да ни хванат.
— А може би да ни убият?
— Да, може би да ни убият! — той така силно извика, че и двамата се изненадахме, а той въздъхна и сви рамене.
— Помниш ли, когато ти разказах виденията си за времето на войните с американските туземци през деветнайсети век?
— Смътно — измърмори той.
— Е, тогава не ти казах, но според мен вие с Мая се явявахте заедно в моето видение. Къртис, вие и двамата бяхте убити от войниците.
Той погледна към свода на пещерата.
— И според теб, затова съм й така ядосан? Усмихнах се.
В този момент във въздуха се разнесе лек дисонанс и ние двамата чухме бумтенето.
— По дяволите — извика той. — Отново започват.
— Къртис, ние трябва да разберем какво сте се опитвали да направите двамата с Мая по онова време, защо не сте успели и какво възнамерявате да се получи различно този път.
Той поклати глава.
— Не зная, доколко всичко това е за вярване. Дори не зная откъде да започна.
— Ако поговориш с нея, все нещо ще излезе. Той само ме погледна.
— Ще опиташ ли?
Най-сетне той кимна и пропълзя обратно в пещерата. Мая неловко се усмихна.
— Извинявай, че ти бях така ядосан — спомена Къртис. — Изглежда е заради нещо, което е станало много отдавна.
— Остави това — отвърна тя. — Ще ми се да си спомним какво тогава сме се опитвали да направим. Къртис изгледа Мая.