— Имам чувството, че си спомням, че ти се занимаваш с някакъв вид лечение — и той обърна очи към мен. — Ти ли си ми казвал за това?
— Не — отвърнах, — но е вярно.
— Аз съм лекарка — каза Мая. — Използвам позитивната визуализация и вярата в моята работа.
— Вярата ли? Да не би да искаш да кажеш, че лекуваш хората с религия?
— Е, само в най-общ смисъл. Когато казах вяра, имах предвид енергийната сила, която идва от човешките очаквания. Аз работя в клиника, където се опитваме да разберем вярата като реален ментален процес, като път, който ни позволява да градим своето бъдеще.
— И откога се занимаваш с всичко това? — попита Къртис.
Тя погледна към Къртис и после към мене.
— Целият ми живот ме е подготвял за това да изследвам възможностите на лечението — и тя разказа на Къртис цялата история на своя живот, която преди бе разказала и на мен, включително тревогите и страховете на майка си, че ще се разболее от рак. Докато Мая обсъждаше какво й се е случило, двамата с Къртис й задавахме въпроси и й предавахме енергия, докато я слушахме. Умората от лицето й постепенно изчезна, очите й блеснаха и тя се поизправи. Къртис попита:
— Значи ти мислиш, че безпокойствата и негативните мисли на майка ти по отношение на бъдещето, са засегнали здравето й.
— Да. Хората привличат в своя живот два вида събития: тези, в които вярват, и тези, от които се страхуват. Но ние правим това несъзнателно. Като лекар аз съм убедена, че много може да се постигне, ако този процес бъде сведен до съзнанието ни.
Къртис кимна.
— Но как се постига това?
Мая не отвърна. Тя се изправи и погледна право пред себе си с уплашен вид.
— Какво има? — попитах я аз.
— Току що… току-що… пред очите ми се яви какво е станало през войните.
— И какво е то? — попита Къртис. Тя го погледна.
— Спомням си, че се намирахме в гората. Всичко ми е пред очите: войниците, дима от пушките.
Къртис потъна в дълбок размисъл, очевидно въвлечен в спомена.
— И аз съм там — промълви той. — Защо съм се намирал там? — погледна той към Мая. — Ти си ме довела! Аз не съм знаел нищо, бил съм само специален наблюдател. Ти ми си ми внушила, че можем да спрем войната!
Тя извърна поглед, очевидно опитвайки се да разбере.
— Струваше ми се, че можем… че съществува начин…почакай за момент, не сме били сами — тя се обърна и ме погледна ядосано. — И ти си бил там, но си ни изоставил. Защо ни изостави?
Думите ми пробудиха спомените и аз им разказах какво виждам, включително и останалите присъстващи: старейшините на няколко племена, аз самият, Чарлин. Обясних, че един от старейшините бе изразил пълна подкрепа на усилията на Мая, но смяташе, че времето не е дошло, тъй като племената още не са намерили правилен подход. Един друг вожд избухна в ярост от зверствата, вършени от белите войници.
— Не намерих сили да остана — казах на Мая и Къртис, описвайки им спомена от преживяното при францисканците. — Не намерих сили да преодолея страха си. Имах чувството, че животът ми е в опасност. Съжалявам.
Мая изглеждаше потънала в мислите си и аз взех ръката й.
— Старейшините знаеха, че нищо няма да се получи. А и Чарлин потвърди, че още не сме си спомнили мъдростта на предците.
— Но защо все пак един от вождовете остана с нас? — попита тя.
— Защото не искаше да ви остави да загинете сами.
— Аз изобщо не съм искал да загивам! — сопна се Къртис и погледна към Мая. — Ти ме подведе.
— Съжалявам — отвърна тя. — Не мога да се спомня къде сбърках.
— Аз зная, къде си сбъркала — каза той. — Въобразяваше си, че можеш да спреш една война, само защото така ти се иска.
Тя продължително го изгледа, след което се обърна към мен.
— Той има право. Искахме да накараме войниците да прекратят своята агресия, но без ясна представа как да стане това. Не се получи, защото нямахме достатъчно познание. Представите ни бяха породени не от вяра, а от страх. Това е аналогично на процеса на лечение. Когато си спомним, с какво предназначение сме дошли в този живот, това може да ни помогне да възстановим здравето си. Когато успеем да си спомним какво е предназначението на човечеството, още в този момент можем да започнем да лекуваме света.
— Очевидно — продължих аз — нашата Рождена визия съдържа не само онова, което като индивиди сме възнамерявали да сторим във физическото измерение, но и по-всеобхватната визия за онова, което хората се опитват да осъществят на протежение на цялата история, както и по-конкретно как да го осъществим. Трябва просто да повишим нивото на енергията си, да споделим намеренията, с които сме дошли на този свят, и тогава сигурно ще успеем да си спомним и Световната визия.