Преди Мая да отговори, Къртис вече беше скочил на крака и отишъл до входа на пещерата.
— Нещо ми се причува — каза той. — Там има някой.
Двамата с Мая се сгушихме зад него, опитвайки се да видим. Нищо не помръдваше. После на мен ми се стори, че долавям шумолене от нечии стъпки.
— Ще отида да проверя — каза Къртис и излезе. Обърнах се към Мая:
— Най-добре да отида и аз.
— Аз също идвам — каза тя.
Тръгнахме след Къртис надолу по склона и застанахме зад една скала, откъдето се виждаше клисурата между двата хълма. Мъж и жена, скрити донякъде в храсталаците, вървяха през камънаците долу в посока на запад.
— Тази жена е в беда! — каза Мая.
— Как разбра? — попитах.
— Просто разбрах. Изглежда ми позната.
Жената се обърна и мъжът я блъсна заплашително, при което видяхме пистолет в дясната му ръка. Мая се наведе напред и погледна.
— Видяхте ли? Трябва да направим нещо.
Погледнах внимателно. Жената имаше светли коси и беше облечена в зелени работни дрехи с джобове на панталоните и пуловер. Видях как се обърна и каза нещо на онзи, който я водеше, след което в един миг хвърли поглед към нас и аз успях да видя ясно лицето й.
— Това е Чарлин — казах. — Къде ли я водят?
— Откъде да зная? — отвърна Къртис. — Вижте, струва ми се, че мога да й помогна, но трябва да отида сам. Вие двамата ще останете тук.
Аз се възпротивих, но Къртис остана непреклонен. Гледах подире му, докато той свърне наляво и се заспуска през гората. После безшумно пропълзя зад друга скала само на десетина метра над клисурата.
— Ще минат точно пред него — обърнах се към Мая.
Тревожно наблюдавахме двамата, които се приближаваха към скалата. Точно когато минаваха покрай нея, Къртис скочи върху мъжа, събори го на земята и го хвана за гърлото, докато оня престана да се движи. Чарлин отскочи в паника и тъкмо се канеше да побегне.
— Чарлин, почакай! — извика Къртис. Тя спря и предпазливо пристъпи напред. — Аз съм Къртис Фаръл. Работихме заедно в ДелТек, помниш ли? Дойдох да ти помогна.
Тя явно го разпозна и приближи. Двамата с Мая предпазливо се спуснахме по склона. Когато Чарлин ме видя, застина на място, след което се спусна да ме прегърне. Къртис се втурна и ни дръпна към земята.
— Не се изправяйте — каза той. — Оттук могат да ни видят.
Помогнах на Къртис да завърже охраняващия Чарлин с въже, което намерихме в джоба му, и го пренесохме да го скрием в гората.
— Какво му направи? — запита Чарлин. Къртис тършуваше в джобовете си.
— Само го зашеметих. Ще се оправи.
Мая се наведе да провери пулса му.
Чарлин се обърна към мене и хвана ръката ми.
— Как се озова тук? — попита тя.
Разказах й, едва поемайки си дъх, как ми се бяха обадили от службата й, за да ми кажат, че е изчезнала, и как бях взел скицата й и бях дошъл в долината да я търся.
Тя се усмихна:
— Бях направила скицата с намерение да ти се обадя, но тръгнах така внезапно, че нямах време… — гласът й сек-на и тя се взря дълбоко в очите ми. Най-сетне продължи — Струва ми се, че вчера те видях в другото измерение.
Аз я дръпнах встрани по-далеч от другите:
— И аз те видях, но не можах да вляза във връзка с тебе.
Ние се спогледахме и аз почувствах как тялото ми олекна и бях обхванат от прилив на любов, която чувствах сякаш с цялата си кожа. Имах чувството, че потъвам в очите на Чарлин. Тя се усмихна по-широко и аз разбрах, че изпитва същото.
Къртис се раздвижи и ни прекъсна и аз разбрах, че двамата с Мая са ни наблюдавали.
Отново се обърнах към Чарлин.
— Искам да ти кажа какво става — започнах аз, като й описах как съм се видял с Уил отново, какво узнах за надигащия се Страх и за идването на групата. — Чарлин, как се появи в Отвъдното измерение?
Лицето й помръкна.
— Всичко стана по моя вина. До вчера не съзнавах опасността. Аз самата разказах на Фейман за Откровенията. Докато ти беше още в Перу, аз попаднах на още една група, която знаеше за Деветте откровения и активно ги изучаваше. И аз самата имах същите опитности, за каквито ти разказваше в писмото си. По-късно заедно с един приятел дойдохме в тази долина, защото бяхме чували, че тук има сакрални места, свързани по някакъв начин с Десетото откровение. Приятелят ми не можа да усети нищо особено, но аз — да, тъй че останах да разбера нещо-повече. Тогава срещнах Фейман, който поиска да му разкажа, каквото зная. От този момент нататък, беше с мен неотлъчно. Настоя да не се обаждам в службата си за по-голяма сигурност. Тъй че аз написах писма, с които да отложа уговорените си ангажименти, но както се оказа, той ги бе задържал. Затова и всички са помислили, че съм изчезнала. Заедно с Фейман обходихме повечето енергетични места и по-специално онези край Издайната могила и Водопадите. Самият той не можеше да усети енергията, но по-късно разбрах, че прави енергиен профил на местността, по който по-късно да може да възстанови точното енергетично място по електронен начин.