В този момент от север се чу шум на кола и ние наострихме слух.
— Не можем да останем тук — каза Къртис. — Много сме на открито. Да се върнем в пещерата.
Чарлин се нахрани и ми подаде чинията. Тъй като нямах излишна вода, аз я прибрах мръсна в раницата и седнах отново. Къртис влезе и седна до Мая насреща ни, а тя леко му се усмихна. Чарлин седеше от лявата ми страна. Бяхме оставили оператора вън от пещерата, все още завързан и със запушена уста.
— Всичко наред ли е вън? — попита Чарлин Къртис. Къртис изглеждаше напрегнат.
— Мисля че да, но откъм север се чува още шум и, както изглежда, ще трябва да стоим тук до мръкнало.
Известно време гледахме един към друг, опитвайки се да повишим своята енергия.
После аз им разказах какво бях научил за това как да се постигне Световната визия, докато наблюдавах духовната група на Фейман. Когато свърших, обърнах се към Чарлин и попитах:
— Какво друго разбра за този процес на освобождаване от миналото?
— Само това, че той не може да се осъществи, докато не се върнем към любовта — отвърна Чарлин.
— Лесно е да се каже — забеляза Къртис. — Проблемът е да се постигне.
Спогледахме се и видях, че енергията се прехвърля към Мая.
— Разковничето е в това, да се разберат спотаените чувства и да се сведат до съзнанието в пълнота. Честно да се споделят, колкото и неловко да се чувстваме при подобни опити. Това ще ни позволи напълно да осъзнаем онова, което изпитваме един към друг в настоящия момент и да отнесем спотаените си чувства към миналото, на което принадлежат. Затова понякога е необходим дълъг процес тези чувства да се споделят открито, да се обсъдят, за да се изчистим от тях и да се върнем към любовта, която е най-върховното чувство.
Известно време всички се гледахме един друг и аз забелязах, че повечето негативни чувства са изчезнали.
— Почакайте за момент — казах аз и се обърнах към Мая — аз зная, че ти имаш чувства от миналото към Чарлин.
— Да — отвърна Мая — но само хубави чувства, изпитвам благодарност. Тя остана и се опита да ми помогне… — Мая млъкна, загледана в Чарлин. — Ти се опитваше да ми кажеш нещо, нещо, свързано с нашите предци. Но ние не се вслушахме в думите ти.
Наведох се към Чарлин.
— И ти ли си била убита?
— Не, не е била убита — отвърна Мая вместо нея. — Отиде да направи още един опит да убеди войниците.
— Така е. Но кавалеристите вече ги нямаше.
— Друг някой изпитва ли нещо необяснимо към Чарлин? — попита Мая.
— Аз нищо — каза Къртис.
— Ами ти, Чарлин? — попитах аз. — Какво изпитваш ти към нас?
Тя задържа поглед върху всеки от групата.
— Струва ми се, че нямам някакви минали чувства към Къртис — каза тя — и само най-добри чувства към Мая — тя отправи поглед към мене. — Към теб ми се струва, че изпитвам известна резервираност.
— Защо? — попитах аз.
— Защото беше толкова практичен и незаинтересован, не искаше да се замесваш и да поемеш отговорност своевременно.
— Чарлин — обърнах се към нея аз — вече си бях пожертвал живота веднъж за тези Откровения като монах. Имах чувството, че е напразно.
Протестът ми изглежда я ядоса и тя се извърна настрани.
Мая протегна ръка и ме докосна.
— Ти правиш опит да се защитиш. Когато реагираш по този начин, на другия му се струва, че е останал неразбран. И той задържа спотаените си чувства и продължава да мисли как да те убеди, да те накара да разбереш. Или ги изтласква в подсъзнанието си, което ви кара да изпитвате неприязън един към друг и блокира енергията помежду ви. И в двата случая чувството си остава проблем и пречка. Предлагам ти да разбереш, как Чарлин се чувства в този случай.
Погледнах към Чарлин.
— О, разбирам. Ще ми се да бях помогнал. Може би щях да успея да направя нещо, ако имах повече кураж. Чарлин кимна и се усмихна.
— Ами ти какво чувстваш към Чарлин? — попита Мая и ме погледна.
— Известно чувство на вина — отвърнах аз — не толкова заради миналото през войните, а сега. Няколко месеца не ти се обадих. Все си мисля, че ако бях поговорил с теб веднага, след като се върнах от Перу, може би щяхме да успеем да спрем експеримента по-рано и всичко това нямаше да се случва сега. Никой не отвърна.
— Има ли други чувства, за които да поговорим? — попита Мая.
Ние само се спогледахме. Тогава под ръководството на Мая всеки от нас се постара да се съсредоточи в себе си и да се свърже с Божественото начало, за да повиши енергията си. Аз насочих вниманието си към красотата наоколо и почувствах прилив на любов. Матовият цвят на пода и стените на пещерата започна да изглежда по-ярък и светъл. Лицата на всички се озариха. По гърба ми премина хлад.