Ние продължавахме да я слушаме като омагьосани.
— Другото, което става в Отвъдното, е, че самите групи се синхронизират помежду си. Ето защо Земята е главният фокус на душите в Небето. Те не могат да се съединят помежду си от само себе си. В Отвъдното духовните групи остават разединени и без синхрон помежду си, защото живеят в имагинерен свят на идеите, който се проявява мигновено и изчезва също мигновено, тъй че реалността е винаги условна. Липсва природен свят, атомна структура, както на Земята, която да служи като стабилна основа, всеобща за всички. Ние също оказваме въздействие върху света, но тук идеите се проявяват много по-бавно и затова ни се налага да постигнем известен консенсус по отношение на бъдещето. Тъкмо този консенсус, това общо съгласие, това единно виждане за бъдещето на земята, обединява духовните групи и в Отвъдното измерение. Затова Земното измерение е от такова съществено значение. Това е измерението, където става същинското обединение на душите! Това е процесът, който стои в основата на дългото пътешествие през времето, извършвано от хората. Духовните групи в Отвъдното разбират Световната Визия, визията за това как физическият свят може да еволюира и измеренията да се приближат едно към друго, но това може да бъде осъществено само от хора, които са се родили във физическото измерение с надеждата земната реалност с всеобщо съгласие да се развива в тази посока, физическата арена е театърът, където се осъществява еволюцията и на двете измерения, и сега ние я тласкаме към нейната кулминация с това, че успяваме съзнателно да си спомним същността на този процес.
Тя посочи последователно всеки от нас.
— Ние постигаме това съзнание, като си го припомняме в този момент с общи усилия. Същото правят и други групи като нас, които участват в същия процес на припомняне навсякъде по планетата. Всяка група си припомня някоя от страните на всеобщата Визия и когато споделим онова, което сме узнали и обединим нашите духовни групи, ще бъдем готови да постигнем със съзнанието си цялостната картина.
Чарлин бе неочаквано прекъсната от лек трус под пещерата. От тавана се посипа прах. Бумтенето се чу отново, но този път дисонансът бе изчезнал; то звучеше почти хармонично.
— О, Господи — възкликна Къртис. — Та те са успели да го настроят. Трябва веднага да се върнем в бункера.
Той беше готов да скочи, а енергията на групата рязко спадна.
— Почакай — казах аз. — Какво можем да направим там? Нали решихме да почакаме до мръкнало? Има време дотогава. Предлагам ви да останем тук. Наистина успяхме да постигнем високо ниво на енергия, но още не сме осъществили процеса докрай. Освободихме се от спотаените си чувства и повдигнахме енергийното си ниво, споделихме Рождените си визии, но още не сме разбрали какъв смисъл е заложен в човешката история. Ако останем тук и се опитаме да продължим, струва ми се, че ще успеем да повлияем повече върху експеримента.
Още докато говорех, си представих как всички бяхме отново в долината, скупчени в мрака.
— Късно е — каза Къртис. — Експериментът всеки момент ще бъде задействан. Трябва да отидем веднага и да го спрем, ако това изобщо е възможно.
Аз настойчиво го изгледах.
— Сам каза, че са можели да убият Чарлин. Същото ще направят и с нас, ако ни хванат.
Мая обхвана глава с две ръце, а Къртис се загледа настрани, опитвайки се да се отърси от паниката.
— Е, аз отивам — каза накрая Къртис. Чарлин се наведе напред.
— Според мен, трябва да останем заедно.
Мигновено си я представих, облечена като американска туземка, сред девствените гори през деветнайсти век. Видението бързо избледня.
Мая се изправи.
— Чарлин е права — каза тя. — Трябва да останем заедно, може да е от полза да се опитаме да визуализираме действията им.
Загледах се към входа на пещерата, обзет от огромна неохота.
— Ами какво ще правим с онзи…оператор…навън?
— Ще го вкараме в пещерата и ще го оставим тук — каза Къртис. — Можем да изпратим утре сутринта някой за него, ако имаме възможност.
Погледнах към Чарлин и кимнах в знак на съгласие.
ПРИПОМНЯНЕ НА БЪДЕЩЕТО
Застанахме на колене на билото на хълма и предпазливо разгледахме подножието на планинската верига. Не забелязах нищо необичайно в спускащия се здрач; нямаше движение, нямаше охрана. Бумтенето, което се чуваше през всичките четирийсет минути, докато вървяхме, сега напълно бе изчезнало.