Врящата вода и съскането на парата върна вниманието ми към котлона. Супата прекипяваше на огъня. Махнах тенджерата с кърпа, а с другата ръка спрях газта. Когато вренето затихна, върнах тенджерата на котлона и отново обърнах поглед към дървото в далечината. Гарваните бяха изчезнали.
Изядох набързо супата, измих и прибрах съдовете и поех към каньона. Щом минах през прохода, веднага забелязах, че цветовете бяха станали по-ярки. Пелинът изглеждаше поразително златист и аз за първи път забелязах, че бе изпъстрен със стотици диви цветя — бели, жълти и оранжеви. Откъм скалите на изток бризът довяваше аромат на диви азалии.
Въпреки че продължавах да следвам потока, който се спускаше на север, аз държах под око високото дърво вляво, над което бяха кръжили гарваните. Когато то се озова точно на запад от мен, забелязах, че потокът внезапно се разширява. Проправих си път между върби и хвощ, докато разбера, че съм стигнал малко езеро, откъдето водеше началото си не само потокът, покрай който бях минал, но и още един, който свърваше далеч на югоизток. Първоначално си помислих, че сигурно това е вирът, който се бе явил в представите ми, но водопади нямаше.
По-нататък ме очакваше нова изненада: северно от вира поточето бе напълно изчезнало. Откъде ли извираше водата? Най-сетне ми хрумна, че вирът и потокът, които виждах, се захранват от огромен подземен извор, който в тази местност избиваше на повърхността.
На петнайсет метра вляво забелязах леко възвишение, където растяха три клена, широки повече от половин метър. Тук беше идеално място човек да седне и да размисли. Настаних се, облягайки се на един от кленовете. На два-три метра бях от другите две дървета, от лявата ми страна се виждаше дървото на гарваните, а отдясно потокът. Въпросът бе, накъде да тръгна оттук? Можех да се скитам с дни, без да открия и следа от Чарлин. Какви ли бяха тези представи, които ми се явяваха?
Затворих очи и се опитах отново да извикам в съзнанието си образа на вира и водопадите, но колкото и да се опитвах, не можах да си спомня подробностите с точност. Най-накрая се отказах и пак се загледах в тревите и дивите цветя, а после и в двата клена пред себе си. Кората им беше на тъмносиви и бели ивици, прошарена в жълтокафяво и всички отсенки на кехлибареното. Щом съсредоточих вниманието си върху красотата на гледката, цветовете сякаш станаха по-ярки и по-лъчисти. Поех си отново дълбоко дъх и се загледах към ливадата и цветята. Дървото на гарваните изглеждаше особено озарено.
Вдигнах торбата си и се отправих към него. Образът на вира с водопадите внезапно премина през съзнанието ми. Този път се опитах да си припомня цялата картина. Вирът, който си представих, беше почти цял един акър. Водата, която се вливаше в него, се спускаше по стръмни скали. Имаше два по-малки водопада от по четири-пет метра и един по-голям, който се спускаше от десет-метрова канара. Отново в съзнанието ми изникна представата, че вървя в тази местност и отивам на среща с някого.
Отляво се зачу бумтене на коли и прекъсна представите ми. Коленичих зад няколко ниски храста. Вляво през ливадата профуча сив джип и се насочи на югоизток. Очаквах да видя емблемата на горската охрана на вратата му, но за моя изненада емблема нямаше. Колата спря на петдесет метра от мен. Успях да зърна през листата само един човек вътре; той оглеждаше околността със слънчеви очила. Залегнах, за да се скрия. Знаех, че горската охрана забранява влизането на частни коли дотук. Какви ли можеха да бъдат тези хора?
Колата отново потегли и бързо се скри зад дърветата. Обърнах се и седнах, заслушан отново в бумтенето. Досега нищо. Помислих си да се върна в града и да потърся друг начин да открия Чарлин. Но дълбоко в душата си знаех, че нямам избор. Затворих очи и отново си спомних съвета на Дейвид да не изпускам интуициите си, тъй че възстанових пълната картина на вира и водопадите в представите си. Щом се изправих и отново се упътих към дървото на гарваните, постарах се да не забравям подробностите на тази представа.
Внезапно чух острия писък на някаква друга птица, този път ястреб. Едва успявах да я различа — вляво, доста далече от дървото; тя летеше право на север. Ускорих крачка, стараейки се да не я изпускам от очи колкото се може по-дълго.
Изглежда нейната поява възвърна енергията ми и аз чувствах прилив на сили, дори и след като тя се скри зад хоризонта. Продължих да следвам посоката на нейния полет още цяла миля и половина по хълмистия и каменлив терен. На върха на третия хълм отново застинах на мястото си. Чуваше се друг шум в далечината, шум, който напомняше течаща вода. Не, падаща вода.