— Сигурен ли си, че това е мястото? — попитах Къртис.
— Да — отвърна той. — Виждаш ли четирите големи скали на около петдесет стъпки нагоре по склона. Входът на бункера е точно под тях, скрит сред храсталаците. Вдясно се вижда проекционното устройство. Изглежда е задействано отново.
— Виждам го — каза Мая.
— А къде е охраната? — попитах Къртис. — Може би са напуснали мястото.
Наблюдавахме входа около час, изчаквайки да забележим следи от активност, тъй като не смеехме да се движим, нито да говорим преди да се мръкне. Ненадейно доловихме движение зад гърбовете си. Бяхме осветени от фенерчета и четирима въоръжени мъже се спуснаха и ни заставиха да вдигнем ръце и да се предадем. Претърсваха багажа ни десетина минути, щателно претърсиха и нас самите и ни заставиха да се спуснем надолу към входа на бункера.
Вратата на бункера се отвори и Фейман се провикна високо и ядосано:
— Тези ли търсехме? Къде ги намерихте?
Един от охраната обясни случилото се, докато Фейман поклащаше глава и ни наблюдаваше в светлината на фенерчетата. Сетне приближи към нас и попита:
— Какво правите тук?
— Трябва да попречим на това, което вие правите! — отвърна му Къртис.
Фейман се опитваше да си го спомни.
— Ти кой си?
Охраната насочи фенерчетата към лицето на Къртис.
— Къртис Фаръл… По дяволите — продума Фейман. — Ти си взривил преди устройството, нали?
— Чуй ме — каза Къртис — знаеш, че този генератор е много опасен за работа на тези честоти. Та ти можеш да унищожиш цялата долина!
— Винаги си бил паникьор, Фаръл. Затова те изхвърлихме от ДелТек. Твърде много усилия ми струва този проект, за да се откажа точно сега. Той ще заработи според плановете ми.
— Но защо поемаш такъв риск? Заеми се с по-малки единици. Защо се опитваш толкова много да увеличиш напрежението?
— Това не е твоя работа. Най-добре си затваряй устата. Къртис се приближи към него.
— Искаш да централизираш генерирането на енергия, за да го контролираш сам. Това е несправедливо! Фейман се усмихна.
— Една нова енергийна система ще трябва да може да се утвърди. Смяташ ли, че досегашният енергодобив може да се преустанови безболезнено? Когато изведнъж се окаже, че светът разполага с напълно безплатна енергия, това може да доведе до хиперинфлация и масова съпротива, която да ни отхвърли напълно.
— Знаеш, че не е вярно — отвърна Къртис. — Снижаването на енергийните разходи ще доведе до огромно увеличаване на ефективността на производството, създавайки повече стоки при по-ниски цени. Това ще компенсира загубите при закриването на другите енергодобивни производства. Няма да се стигне до никаква инфлация. Всичко това правиш заради самия себе си. Искаш да централизираш производството, за да упражняваш контрол върху него и ти да решаваш цените, независимо до какви поражения може да се стигне.
Той ядно изгледа Къртис.
— Колко си наивен. Мислиш ли, че заинтересованите страни от контрол върху цените на енергията ще допуснат такова внезапно масово включване в един безплатен източник? Разбира се, че не! Той трябва да бъде централизиран и компактен, за да работи изобщо. И аз ще съм го постигнал! За това съм призван.
— Не е вярно! — намесих се аз. — Призван си за друго, за да ни помогнеш.
Фейман се извърна, за да ме види по-добре.
— Млъкнете! Чувате ли! Всички да млъкнете! — той забеляза Чарлин. — Какво стана с онзи, с когото те изпратих? Чарлин отмести поглед, без да отвърне.
— Нямам време за всичко това! — развика се Фейман отново. — В момента най-добре е да се загрижите за собствените си кожи, а не за икономиката — той млъкна и ни изгледа, след което кимна на един от въоръжените мъже. — Задръжте ги тук, докато свършим. Нужен ни е само час. Ако се опитат да бягат, застреляйте ги.
Операторът даде кратка заповед на останалите трима и те ни заобиколиха в периметър от трийсет стъпки.
— Седнете — каза един от тях с чужд акцент.
Ние се спогледахме в мрака. Бяхме напълно изгубили енергията си. Нямаше и следа от духовните ни групи, откакто напуснахме пещерата.
— Как ще правим сега? — попитах Чарлин.
— Нищо не се е променило — прошепна тя. — Трябва отново да повишим нивото на енергията си.
Беше се спуснал пълен мрак, нарушаван само от фенерчетата на операторите, които се стрелкаха насам-натам. Едва различавах чертите на останалите, макар че бяхме седнали плътно един до друг.
— Трябва да се опитаме да избягаме — прошепна Къртис. — Мисля, че ще ни убият.
Внезапно ми се яви видение на Рождената визия на Фейман. Представих си го заедно с нас в мрака на гората. Знаех, че има още някакъв ориентир в сцената, но не можах да си спомня какъв.